Mar 11, 2011, 7:05 PM

Последните часове на август

  Prose » Others
848 1 0

Последните часове от  горещия август. Вече стана хладен и ветровит. За да отстъпи място на тъжния септември. И може би да открадне малко време за топлината на прегръдките, за които лятото се оказа доста кратко, за  да приюти нощем. Малко помъдрял като че ли ще се съм утре. Малко по-сериозен, запазил, въпреки сериозността на проблемите, детското в себе си. В очакване на една от тези нощи, в които нежността и всичко, което мога ти да дам, ще направи сутринта по-ведра, а жълтия цвят на падналите листа - огненочервен. В синхрон с усещането, че обичам и ще бъда обичан заради това, което се крие в истинската ми, неподправена от сивите маски на ежедневието бяла същност.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Владимиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...