Ако не можеш да ги убедиш , объркай ги. И аз така. Така реших. Ще ги объркам. Ще пиша смешки. До побъркване. Белким ме оставят на мира. Глупците де. А другите ще проумеят. Но кой знае. Наистина никой, поне не напълно. От половин час се мъча да стигна до кревата и не успявам. И защо не успявам? Не заради алкохол. Просто сърце не ми дава. А колко е хубаво да се сгушиш в юргана, да си туриш възглавницата на простата тиква и да си представиш че си някъде където си недосегаем за хорската простотия, за своята простотия и за скапаното отчаяние. Просто си някъде , където се присмиваш на всички и всеки, присмиваш се на самият себе си, искрено , а не поради поза, някъде където и да вали не си мокър, където ако нямаш, пак имаш, където никой не е гладен, където няма болни, накъдето никой не се нуждае от шибания алкохол. Вдигам за малко глава. Стаята е тъмна. Кучето диша, под бюрото. Бълнува. Мирише на кученце. Единственото същество което обвинено несправедливо си мълчи. Мига насреща ти. Единственото което не ти е сърдито 5 ми ти след като си го наругал, цапнал. Нарекъл тъпо изчадие. Някаква гадна кожа от коза седи на средата на стаята. Пуска дълги, твърди бели косми. Не знам защо не съм я махнал досега. Вероятно защото вечер като лягам и стъпвам върху нея без чорапи, и ми се струва че не съм в бетонна клетка, а насред пустошта, в някаква юрта, в дивото. Ако я махна ще трябва да туря скапано килимче, или пластмасова подложка и да се скапя тотално. Зарязвам всичко. Тъмно е. Лягам и се завивам презглава. Но веднага пак ставам и сядам на компа. Сърце не ми дава.. Трябва да ви кажа още нещо. А колко би било хубаво да не се събудя, поне не тук. Утрото е плашещо. Зъболекарката ми каза че съм имал дупка на един заден кътник- "Последният мъдрец". Каква ирония! Не се виждала, но била там. Дълбока като марианската падина. Знам какво ще последва. Същото като миналата година. А после езикът ти е все там. В марианската падина. Единственото останало мъдро нещо в теб е издрънчало в прогизналата с кръв метална купичка, докато ти нелепо плюеш отстрани в гадната малка мивка и си бършеш устата с някаква салфетка. Но това са бели кахъри.!!За слаботелесни, безхарактерни пръдльовци. Човек трябва да е като юмрук. Защо ли? Защото животът е като боксьор тежка категория. Който те млати безжалостно и сякаш никога, никой не ще бие гонга. Това в един ужасно дълъг рунд в който ти си в ъгъла . Вдигнал гарда, с глава между смеховатите ти ръчички, пъшкащ, охкащ, понасящ удар след удар, винаги в пред ноукдаунно състояние, сегиз тогиз падащ на коляно, с изхвърчала гума от устата и размътен поглед, надяващ се някой от твоя ъгъл да метне кърпата, но там няма никой. От устата ти шурти кръв, зъбите ти са избити, и не виждаш с лявото око поради аркада..Треньорът ти го няма, шишето с водата е празно и никой не те аплодира. Дори напротив. Отвсякъде ти крещят, хулят те, че си позор , че си отвратително посмешище, което ще бъде размазано съвсем скоро. И ако си мислите, че ви говоря празни приказки, то причините са няколко. Или сте млад, самодоволен глупендер, на който предстои сериозен побой за негово щастие, или пък самозаблуден долен лъжец и измамник който паразитира на гърба на обществото и никога не е стъпвал на ринга за който говоря, а може и да сте стар непоправим глупак, който, когато е бил млад такъв, си е навил на ината и е обвинил за всичко целият свят, но не и себе си. Как ще свършат ли? Трагично! Отсега ви отговарям. Трагедия! Не бъдете от тях. Обвинете себе си. Послушайте ме. Обвинете себе си и ще бъдете невинни. Не знам дали ще ме разберете. Няма да е веднага. Но ви казвам, че който успее да обвини себе си, ще бъде невинен. Защо, това е отделен въпрос. Та това, че ще е невинен, не е заради него, в това да сте сигурни. От горделиви идиоти света няма нужда. И без това бъка от тях. Концентрирайте се на простите неща. На содената, домашно омесена питка, на простото близване на ухото ви от кучето, което ви чака безпричинно цял ден пред вратата, обърнете сериозно внимание на нарисуваната на стената с червен молив - къща гъба от малкото, сополиво, напикаващо се човече, появило се сякаш от нищото докато сте си правили други планове, и ако можете не сменяйте тапетите никога.Бъдете благосклонни към пресолената манджа на нищо неподозиращата ви съпруга, защото знаете за собственият си насран гъз. Не се правете на нещо което не сте! Не бъдете скапани лицемери. Моля ви се. Аз едва успявам да не бъда такъв, сегиз тогиз. Поне вие не бъдете.

Как вали навън. Мразя мокрото. Прилича ми на разплакано лице, за което не ми пука, както не ми пука за просякът пред вратата на Била. Явно на никой не му дреме. Онзи ден той беше заспал с протегната ръка. И никой не го бе събудил със звън на монета. И аз го подминах си спомням. Стори ми се обидно да му пусна монета в купичката докато спи. А той именно затова бе заспал. Тишината беше ужасна. И ако си мислите че не сте от онези, безжалостните. Че сте мили и състрадателни, че сте меки души и софт сърчица, ще ви разочаровам. Тъпанари такива! Да! Ти който четеш, тъпако! Не се надувай и не се мисли за нещо велико. Понеже не знаеш какво ще ти донесе утрешният ден. Дали ще си цял, ще можеш ли да ходиш и да разнасяш самодоволната си мутра насам натам, и дали грозното ти самомнение ще продължи да загрозява прекрасният свят Божи. Затова, прости ми ако съм те засегнал, понеже аз съм с по- грозно от твоето уродливо самомнение. Въпреки, че се мъча да го пратя по дяволите от 35 години, то се хили насреща ми с грозното си лице, та прости откровеността ми и ако бъркам относно теб искрено ти се извинявам и моля за прошка. Понеже човек не бива да мери другите със себе си, а е редно да се сравнява със самият Бог, та и аз като се сравних, се видях уродлив и недостатъчен, та предположих , надявам се несправедливо същото и за теб. Айде, живи и здрави и смело напред с едно наум. Но не към някой друг, а към себе си. Кой знае, може пък някой от нас да успее в това начинание. Само последно, простете за досадата, този който успее, няма да го разбере. Ако го разбере, не е успял. Знам че звучи отчайващо, но не е. Всичко си има смисъл, цена и крайна цел. А крайната цел е радост мир, но пътят , пътят трябва да се измине.. Айде, най сетне! Лягам си. Имам чувство че съм на 100. Дано не се събудя утре , ама надали. Все някой трябва да е размазван в ъгъла и да не престава да се изправя, за да се изправи завинаги. Не преставайте! Все някога ще свърши. Повярвайте ми! Аз не съм царя.