Feb 16, 2011, 9:18 PM

Последният "първи учебен ден"

2.5K 1 1
1 min reading

Последният “първи учебен ден”

 

         Утро. Слънцето грее, птиците пеят и... алармата на телефона кукурига. Събуждане и трескаво бързане за първия учебен ден, който, всъщност, като дванайсетокласничка ще ми е последният. Единайсет пъти съм преживяла този ден, но тази година нещо е по-различно. Същите емоции – напрежение, любопитство, нетърпение... отчаяние. Не, малко по-различно е. Като възрастен виждам това като... една супа, подправена с щипка лют пипер, чаена лъжичка горчица, една супена лъжица сарказъм и две – ирония. Иронично е, че след като през годините сме обходили всички номерирани места на двора, стоим най-накрая на финалната линия... далеч от горките новобранци, но сред толкова много хора, че всеки един се бори безпомощно за глътка въздух в отвоюване на личното си пространство. Ето, вече си дванайсети клас, чувстваш се толкова важен... и толкова  незначителен. Спомняш си за силата на природните закони, която удря заблудените оптимисти с летящи моркови и се питаш “Нима не съм вече заешко печено предястие?”. Тогава си отговаряш със завидна сигурност: “Но те изглеждат толкова малки... никога не съм бил толкова малък в осми клас” и без повече ненужни въпроси се издигаш отново до небесните висини на всезнаещите възрастни.

 

Дата: 16.09.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силяна Герова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...