Погледна във джоба си. Извади първо хартийка, после някакво копче, след него омачкана снимка. Добре си спомняше тези малоценно-скъпоценни предмети.
   Хартийката беше билет. За стара постановка в руинното кино.
   Копчето беше подарък. Намерено навярно на улицата със знак за любов.
   Снимката беше на плажа. По залез. По мечтано. По остаряло.
   Навярно не беше прочел никъде за живота. Понеже беше зает да гледа. Вечно   гледаше. Наляво и надясно. Но никога напред.
    Пъхна всичко обратно. И забрави.

    Погледна във джоба. Извади първо копчето. Загледа го. Зачуди се. Копче?!
   После намери снимката. От нея лъхаше младост. И странна красота. От морето струеше щастие.
     Ах, колко омачкана беше!
     Порови се още. Намери билет. Стисна очи. Пожела си един ден и той да погледа.
Същия театър. В същото лято. И на плажа да намери копче. За да бъде обичан. И той.
После остави палтото в загубени вещи. Вечерта още един скитник го облече.
     Наново.