Dec 12, 2010, 9:39 PM

Последното ми писмо 

  Prose
783 0 2
1 мин reading
Със смесица от тъга и еуфория пред това, което предстои, изписвам тези редове, които целят да докажат правотата на това, което ще извършва. Дори бурните и искрени молби на съзнанието ми не могат да уталожат меланхолията и безразличието, които от доста време насам са надвиснали над съзнанието ми. До края на това, което пиша, обещавам да се обоснова напълно и да спечеля този, който ще намери това скромно писание в моята правда. Уви, ръката на моя палач бе водена от моите дръзки и безразсъдни действия, които в крайна сметка ме поставиха на колене пред живота. Непреклонността и вярата ми в щастливия край на нещата крепяха пламъка на живота у моите празни гърди, но дори тези ми качества, които са способни да съхранят живота ми, се сгромолясаха пред необратими обстоятелства. Безнравственото ми лице, чийто черти и без това не изразяваха някакво чувство и объркваха наблюдатели с по-остър поглед да определят природата на характера ми, изразяваше само мнимо чувство на отегчение от живота и от въ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанац Атанцов All rights reserved.

Random works
: ??:??