Посветено на една приятелка...

Чух нейния глас, който ме успокои.
    Той беше далечен, но в същото време ми се стори, че тя е тук, до мен.
    Опитах се да си я представя, но не можах.
    Усетих само топлината на гласа й, леко самоуверен, нежен, малко предпазлив, на моменти по детски открит, понякога замечтан или тъжен.
    Колко много неща можеш да "видиш" в един глас. Човек възприема света чрез сетивата си. Но какво е да си сляп и безчувствен за всичко покрай теб, а само да чуваш? Как би се ориентирал в шума от гласове, всеки от които иска да ти каже нещо? Ще намериш ли този, който търсиш?
    Гласът на една изгубена в самотата душа, опитваща се да намери спокойствие и малко щастие.
    Искам пак да чуя гласа й и да си представя, че е до мен. Тогава самотата изчезва. За моменти забравям всичко и се радвам на компанията й. Едно младо момиче, което искам винаги да е весело и непринудено, обичано и щастливо.
    И да, започвам да си я представям. Виждам я като успяла в живота жена, интелигентна и възпитана. Успяла да изгради семейство и дом с човека, за който е мечтала, който не би я напуснал за нищо на света. Който би я дарил с любов и вярност.
    След години гласът й би звучал пак така непринуден и чист, сигурен съм в това.
    А сега мога само да чакам и да се надявам да го чуя отново...