ПОВТОРИЯ
Туй, „щом е повтория, хич не ми хвали я” съм го чувал от дядо си, ама аз от него всякакви работи съм чувал, най-вече кога си седях скрит под масата. Сетих се за тази му лакърдия, още докато тургаше мастиката с айрянчето отпреде ми, а аз се опитвах да се сетя, откога не съм му зървал очите на Сербез Кою. Ама и очите му, и стойката, и походката му ми са виждаха други. Чукнахме си чашите и още не преглътнал, го подхванах:
- Де се губиш, бе човек? Чу се, че си повторил, ама после ни хабер, ни слух за тебе. А разказвай сега!
Угаси Кою мастиката с айрянчето, ухили се някак виновно и започна издалеч:
- Правилно сте чули, значи. Ти знаеш, че кат се разведох, я бях ударил през просото. Млад бях още, курназ, а и нали все по курортите работих, що нещо изтръшках, и нашенско, и вносно. И тъй си я карах, до кат чукнах петдесетте и ми побеля мустака, ама пак не се давах. Завъртя се нея есен една нашенка и не че кой знай кво, ама нали срещу зима, айде викам да има да се гушкам в студеното. Тъ ...