"Познат шепот"
Аз бях там. На онова място, което ти твърдеше, че е нашето. Бях там, под голямото разлистено дърво, близо до морето, близо до безкрая. И те чаках. Надявах се, че ще дойдеш, но песента на океана ми нашепваше тъжна и позната мелодия. Листата на храстите шумоляха разпалено и се опитваха да ми кажат нещо, но аз не ги чувах. Опитвах се да заглуша гласовете им и да разбера истината. Дали наистина щеше да дойдеш? Щеше ли да ме докоснеш и да изтриеш сълзите ми? Не знам. Това можеш да кажеш само ти. Ти единствен би могъл да дадеш отговор на въпросите ми, но теб все още те нямаше.
А аз бях там. На нашето място. На мястото, където ме прегръщаше, където ме обичаше. Сърцето ми бе изпълнено с надежда и любов и се надяваше, че винаги ще е така. Надяваше се, че винаги ще си до него, ще го обгръщаш с внимание. Да, то наистина мислеше така. Да, наистина се надяваше да дойдеш и напук на шумолящите храсти да докажеш, че наистина е имало значение за теб.
И така. Аз бях там. На онова място. Н ...