Прах по дланта
27. Прах по дланта
Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:
— Тя ми шептеше така.
Няма как да го разбера, докато още съм тук. Все още мога да те прегърна нежно. Все още мога да ти призная, че остана завинаги най-верния рицар в живота ми. Все още мога да направя още една крачка към теб. Нежно.
Вятърът сега е прах по дланта ми. Искам да ти го подаря, като хвана твоята. Времето сега е прах по дъжда. Искам да повървим заедно с него.
Някъде наблизо се чува нежният глас на пиано. Някой свири Шопен. Да повървим, докато мелодията нежно целува облака над главите ни.
Минава кола и от нея се носи глас на разплакана болка. Спираме.
Подарявам ти прах по дланта днес. Искам да няма утре. Прегърни ме – да спрем времето нежно. Поне за секунда.
автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Нежно", издателство "АртГраф" - 2023 г.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
