inakrein (Илияна Каракочева)
256 2292
25.11.2023 г., 19:51 ч.

Прах по дланта 

  Проза » Други
333 1 3
1 мин за четене

27. Прах по дланта

Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:

— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!

Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:

— Тя ми шептеше така.

Няма как да го разбера, докато още съм тук. Все още мога да те прегърна нежно. Все още мога да ти призная, че остана завинаги най-верния рицар в живота ми. Все още мога да направя още една крачка към теб. Нежно.

Вятърът сега е прах по дланта ми. Искам да ти го подаря, като хвана твоята. Времето сега е прах по дъжда. Искам да повървим заедно с него.

Някъде наблизо се чува нежният глас на пиано. Някой свири Шопен. Да повървим, докато мелодията нежно целува облака над главите ни.

Минава кола и от нея се носи глас на разплакана болка. Спираме.

Подарявам ти прах по дланта днес. Искам да няма утре. Прегърни ме – да спрем времето нежно. Поне за секунда.

 

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Нежно", издателство "АртГраф" - 2023 г.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??