Пред Кръста
Ето ме, стоя пред кръста. Виждам Спасителя разпнат за мен и моите грехове, но защо съзирам в хората около мен вместо сълзи, подигравателни усмивки, сякаш са искали Той да умре.
„Ехо, хора, не виждате ли какво се случва? Невинен човек бе обвинен!"
Той не трябваше така да страда, от кръста стражата веднага да заповяда да бъде свален!
„Какво се случва, защо никой не помръдва? Спрете това, нека някой да извика, че Той е невинен!“
„Какво се опитваш да направиш?“ — попита ме Христос, смирен.
„Опитвам се да Те спася, не е редно точно Ти да поемаш нашата вина!“ — отвърнах аз с уплаха в гласа и започнах да тичам към кръста, за да Го сваля сама.
„Защо го правиш?“ — попита Той и ме погледна.
„Спри! Недей така!“
„Боже, не мога да оставя да загинеш в греха, нека аз Те заменя!“ — извиках аз и протегнах ръка към кръста, а сърцето ми се разкъсваше от болка. Сълзите замъгляваха погледа ми, ала знаех, че няма да се спра. Щях да Го сваля, да заема мястото Му, защото любовта ми не приемаше друга истина.
Но тогава Той отново проговори, с онзи тих, нежен глас, който разтърсва сърцето ми до дъното на душата:
„Не можеш, дете Мое. Аз вече избрах да поема този път. Никой не Ме принуди, никой не Ме задържа тук... Аз останах, защото ви обичам.“
Ръката ми замря, застинала във въздуха, а краката ми отслабнаха под тежестта на думите Му.
„Аз приех това страдание, за да бъдеш ти свободна. За да не познаеш вечната болка. За да можеш, когато дойде твоят час, да не се боиш.“
Седнах на колене, безсилна, с лице заровено в шепите си. Подигравателните усмивки около мен сякаш се стопиха, светът утихна и останахме само аз и Той. Небето се затъмни, земята потрепери.
„Прости ми, Господи... Аз просто исках да Те спася, а Ти си дошъл да спасиш мен.“
И в този миг разбрах — любовта Му е безкрайна. Не е нужно аз да Го свалям от кръста. Той вече свали от мен товара на греха.
© Ева All rights reserved.
