ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Трета част
Мацоран Бей вървеше след двете момичета и ги изучаваше с все по-голям интерес. Той забави крачката си, за да не ги изпревари и вървеше бавно, бавно също като останалите разхождащи се. Забеляза, че по-високото момиче, по-добре облеченото, вървеше малко тромаво и често стъпваше накриво и кълчеше крака. Но беше хванала приятелката си под ръка и се осланяше на нея. Чудеше се на самия себе си защо така се залепи за тези две непознати. Какво толкова го привлече? Вървеше след тях, а нямаше дори представа как изглеждаха лицата им. Вървеше след тях и забрави, че беше тръгнал за кафенето. Просто нездравото любопитство го подчини със своята зараза.
Момичетата стигнаха бавно до часовниковата кула и завиха надясно. Спряха се пред будката за небетшекер, която беше отляво след часовника, но понеже имаше повече хора, се отказаха да чакат и продължиха напред. Петър успя да зърне за миг профилите им, но това не беше достатъчно да си създаде мнение ...