Apr 30, 2023, 4:03 PM

 Предците ми говорят 6 

  Prose » Novels
434 1 0
Multi-part work « to contents
6 мин reading

ВЪЗЛОВА ТОЧКА 

    Откъс от книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "

        Част шеста

На другата сутрин тя отново се уговори със зълва си да се погрижи за децата и тръгна за Правец със свито сърце. Главата ѝ не побираше мислите, с които смяташе да се оправдае и обясни случилото се на майка си и баща си. Те бяха добри и много разбрани хора, но за Мария много се притесняваха и не даваха и перце да падне върху нея. Какво ще им обяснява, хич и хабер си нямаше. От страх и притеснение умът ѝ беше блокирал. Като слезе на спирката в селото, тръгна със замислена физиономия и наведена глава нагоре по централната улица, а краката ѝ сами правеха една крачка напред и две назад. Отделно се подгъваха в коленете. Ах този Наум, как не иска да дойде с нея! Страхливец се оказа. Иначе много му знаеше устата. Ама и вчера онзи Мацоран и той го надви по кураж. Денят беше топъл и слънчев, въпреки че беше краят на септември. Намери майка си в двора да пресажда индришета в саксии.
– А добър ден, мамо! – поздрави  Велка като влезе през портата. 
Иванка не очакваше дъщеря си да дойде така изненадващо и това я учуди.
– Дал бог добро, дъще! – изправи се тя и огледа дъщеря си. – Сама ли си? Къде са децата?
– Ами Данчето е на училище, а Петьо го оставих на Цура.
– Е хайде да влезем вътре! – покани я майка ѝ – Да не стоим вънка като наказани.
– А тате тука ли си е? – попита  Велка. Майка ѝ я изгледа продължително:
– Да не се е случило нещо, Веле?
– А нищо! – побърза да отговори дъщеря ѝ. Но Иванка си познаваше добре децата. И да се вдигне по средата на седмицата Велка, за да дойде до тук, значеше, че все нещо има.
– Хайде, да влезем вътре. А аз ще повикам и баща ти. Той е на воденицата. И като се изкачиха на отвода на къщата Иванка се провикна:
– Петкооо! Петкооо! – после се ослуша. Никой не отговори. – Петкооо, чуваш ли, бре? – но пак никой. Явно мелницата вдигаше много шум и той не винаги чуваше, когато е наблизо.
– Влизай, влизай, Веле. Аз ще ида да го викна.
Велка влезе в голямата стая и седна на леглото. Познаваше тая стая още от детството си. Тук не се беше променило почти нищо. Само в центъра на стаята сега имаше голяма масивна маса и шест стола, а някога тук беше люлката, а после и леглото на Мария. Тя лежеше вътре в него неподвижна, а майка и току се приближеше и я милваше по главицата. И на Велка майчините ласки не са ѝ липсвали. Но тя си даваше сметка колко много е дала майка ѝ от своя собствен живот, за да подобри този на дъщеря си. А ето сега трябваше да ѝ съобщи, че някакъв си непознат ще вземе ролята им на попечител върху живота на Мария. Тя тайно се надяваше този мъж, ако е толкова куражлия да не се откаже от сестра ѝ, да е поне и толкова отговорен и да се грижи добре за нея. Дано не е прав Наум.
В стаята влезе майка ѝ, а след нея и баща ѝ. Той целия беше покрит с брашно. Картинка, която беше така позната на Христина още от детството ѝ. Вечно беше набрашнен, и вечно майка ѝ му се караше да се изтупа и почисти, преди да влезе вкъщи.
– Веле! Каква е тази изненада, дъще?
– Ами, тате... – започна Велка.  – А седнете, де. 
Родителите ѝ се спогледаха и двамата седнаха на столове срещу нея.
– Кажи, чедо! Какво има? Какво те мъчи? – започна Иванка.
Велка не издържа и се разплака. Майка ѝ скокна и я прегърна. И двамата ѝ родители се притесниха. Какво ли се е случило?
– Кажи, мама, защо плачеш? Какво е станало? Да не би мъжът ти да те е бил?
– А не е. Не се притеснявай, мамо. Нищо не е направил Наум.
Петко седеше на стола и мълчеше. Той подушваше, че се е случило нещо с Мария. Нямаше да го понесе нито той, нито Иванка. А в този момент и сили да попита нямаше. Велка изтри сълзите си и каза направо:
– Мария пристана. Отиде да живее с един мъж. Ние с Наум ходихме да си я вземем, но тя не ще и да чуе да се прибере. Нали я знаете какъв инат може да е понякога. Като магаре на мост.
Думите на Велка като чукове се стовариха върху главите на родителите ѝ. Те я зяпаха и нищо не можаха да схванат. Само първото изречение. Че Мария живее с непознат мъж. Но как така? Не, не! Това не можеше да е истина. Пръв се окопити Петко:
– Е разкажи всичко от началото! Откога е всичко това?
– От неделя вечер. Излезе с приятелката си на движение и се запознала с някакъв мъж. Той я поканил у дома си и тя веднага тръгнала. Оттогава не се е връщала у дома. Ние с Наум цяла нощ в неделя я търсихме по улиците и парка. Вчера ходихме в цеха и там говорихме с приятелката ѝ. Та тя ни каза, че Мария се оженила. Така точно ни каза.
Велка отново се разплака и през сълзи продължи:
– После разпитахме и разбрахме къде живее този човек. И отидохме у дома му. Там беше и Мария. И нито той, нито тя искат да се разделят. Наум ги заплаши, но това не помогна. Този Мацоран Бей не се плаши от нищо и каза да си вървим, че Мария остава с него и това е положението. Ние не знаем какво друго да правим. И затова аз идвам да ви кажа.
– Но тя не може да гледа семейство. Това не му ли го казахте? – обади се разтревожен Петко.
– Че как да не сме! Казахме му. Всичко му казахме, но той каза, че ще я гледа и нищо няма да го спре. Даже и от Тодор Живков не го било страх. И ни изпрати да си вървим.
– Що за човек е това? Да не е някой насилник? – притесни се Иванка. Тя не знаеше къде да се дене от притеснение.
– Ми казаха ни, че не е побойник. Но е луда глава, горд и беден. Живее на Темуш с майка си, баща си и сестра си. И играе в театъра.
– Боже, Петко! Требва да идеш у тия хора и да си я доведеш. Докато още не е станало късно. А ти, Веле, не реви. Не си виновна. Какво да се прави? И такива работи се случват.
– Ма аз, мамо, много се страхувах, че вие ще ми се карате много. Но ние не сме виновни. Тя и друг път е излизала из пазара. Да яде паста, да пие боза. Нали знаеш колко ги обича. А и не може да си седи само вкъщи.
– Не, дъще, не може. И за нищо не те виним. Добре правиш, че дойде да ни кажеш. Още утре рано ще ида у тях. Трябва да ми обясниш къде точно живеят и как се казва този човек. Ще си доведем Мария. Остави ти на мен нещата. И го не мисли. А сега си върви при семейството и не се притеснявай. Еми.
– Благодаря ти, тате! Камък ми падна от сърцето.
– Като я доведеш утре, ще си остане при нас Мария – реши го Иванка. – Явно градът е опасен за нея. 
Велка остана още малко в бащиния си дом. Обясни с подробности къде живее този Мацоран и как изглежда къщата. И разказа всичко за разговора и обидите, които си отправиха мъж й и този Петър. После си тръгна със свален товар от плещите си. Хвана се, че всъщност не се интересуваше много дали Мария ще остане с тоя човек, или няма да остане. Притеснението ѝ беше да не разлюти и разгневи родителите си.

       Следва продължение...

За въпроси и заявки за книгата ми пишете на лични или тук под поста

» next part...

© Иванка Цветкива All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??