Преди два дни
Голям пазар направих. Имаше табела „50% off“и се понесох към касата. Жената каза: „Дължите 70 долара, не е на намаление.“
- Извинете, как да не е, тази табела на него ли виси или не?!
- Ооо, да - объркали сме се! Ще направя корекция в системата. Даваме ви го на половин цена.
- О, няма нужда. Вече го маркирахте на оригиналната цена, ще го купя и ще го върна веднага.
- Възможно е, но моля ви се! Защо ще го връщате? Не! Не, не... Сега ще се обадя да проверят цената.
- Благодаря ви, отказвам се. Не е на намаление, грешно сте сложили табелата, а и аз исках само да разбера дали има остатък в тази "Карта Подарък".
- Можем да ви кажем, ако купите нещо.
- Знам. Затова грабнах първото, което ми попадна. Няма проблем. Отказвам се.
- О, не може да се отказвате. Моля ви, изчакайте да попитам! Ето, виждам, че в системата не е на намаление, значи не е на намаление!
Звъни. Пита. Един, втори...
- Не, не е на намаление, но ще ви го дадем на половин цена!
- Ъъ... може ли да проверите тази „Карта Подарък“. Колко казвате е остатъка... 9 долара и 83 цента... Благодаря ви.
След няколко секунди жената грейна в усмивка, гледайки в машината и развълнувана каза:
- След таксите и приспадане на сумата в картата дължите само 20 долара! Получавате и купон за 10 долара за следващия път!
- Благодаря ви, но аз няма да дойда следващ път... нали... просто, когато става въпрос за точно определен ден, време...
- Моля, бихте ли искали да си дадете имейла? Ще ви изпратим и купон за 30% отстъпка!
- Той пък за какво?!
- Безсрочен! Не ви задължава да идвате. Активирате си го чрез имейла. Защото ви се извиняваме...
- Благодаря, но аз само исках да проверя колко пари са останали в картата-подарък, не съм и мислела да пазарувам... И сега какво стана последно... вие ли ми дължите или аз ви дължа?! Тя ме загледа учудено.
Мъжът ми, вечерта:
- Страшен суитчер!... защо са му толкова къси ръкавите?!
- Ееее, не! Сега ако трябва и да го връщам...
- А... за у нас, по полукъс ръкав. Има качулка. Широкичък доста. Все положителни неща.
... Каква е тази кройка? Става за три шкембета и за някой с ужасно къси ръце. Как ще си стигне шкембето човекът? Някой в Индонезия е мерил с термометъра... Междудругото аз отидох в Търговския център заради очилата. Трябваше да ми направят корекция на рамките. И в движение реших да проверя дали има някакъв остатък в картата-подарък. И понеже не ми се ходеше до „Отдел обслужване на клиенти“...
Свързани произведения
Comments
-
Смей се, смей се... то е на чужд гръб
Мерси, Деа! -
Посмях се от сърце А знам, че не трябва да се смея - после ми се връща
-
Късметлийка си! 😀
-
Юри, не пие човекът, не пуши, а и къде да ходи... то с такъв суитчер само в къщи може да си седиш и да наблягаш на лучника ха-ха. Мерси!
-
Краси, бива те да пазаруваш! Що не купи бира на мъжа ти с тея пари, купони и т.н 😀
Хареса ми! 👍 -
Благодаря ви! Опитах се да пресъздам една история, която е по действителен случай. Някои продукти даже и на място е трудно да прецениш, а какво става, ако е "online". А и размерите вече за нищо ги нямат... иначе не съм по шляенето много, освен ако не съм тръгнала умишлено за "зяпалчета"
-
Все пак влиянието на Холивуд е драстично:"Не е това което виждаш!"
"Всичко се произвежда в Китай!",амиии, не в континентален Китай, по корабите в безмитните зони и в неутрални води! -
Как обичат жените пазаруването... Пък ако има повод за диалог /всякакъв, не само справедливи претенции/... Пък ако купят нещо ненужно на половин цена...
Женска пазарна психиатрия...
Изключително точна картинка - смешна и интригуваща. -
Ох, Красе, как ме разсмя! Другия път - в оптиката, че няма такова нещо, като карта подарък. По един, или друг начин излиза "на носа", или в случая - шкембето.
-
...мъжът ти получи подарък за вкъщи, с екстри, може да си расте на шкембе...🙂
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
