Почти всеки дом е украсен в тези празнични дни. Зима е. Навън е студено. И човек има нужда от това да се наслаждава на красиво подредените играчки по елхата. Да гледа гирляндите, които е закачил по пердетата. Да вижда мигащите лампички. Да се радва на това, че е в почивка. За цяла година работа, умора и напрежение, човек заслужава тези мигове на радост. Купува подаръци. Надява се накой да му подари нещо, което да го изненада. Защото това са жестове, които дават нужното уважение между хората. Събират се роднини. Идват близки хора, които живеят далече. Понякога подготовката за празниците е толкова усилена, че когато дойде денят, човек се чувства изморен. Но пък е и удовлетворен, че е направил така, че той и близките му хора да изкарат добре. Масата е подредена. Чиста покривка или мушама. Прибори за хранене пред всеки човек. Храна. Напитки. Човек вярва, че щом сега е богата трапезата, през новата година ще има изобилие. Хората се страхуват от недоимък. Страх ги е от глад, мизерия и студ. И си пожелават това, от което имат нужда. Подаряват си подаръци. Радват се. И от празниците остават като спомен само срещата с близките хора. Всеки разбира, че всъщност най-хубавите подаръци са самите хора. Тяхното присъствие на трапезата. И най-много се усеща отсъствието на тези, които вече ги няма. Дни, в които всеки човек се замисля за това, колко са обикновени истински важните неща.

Явор Перфанов
24.12.2022 г.
Г. Оряховица