Предсмъртно писмо

Помниш ли, когато те попитах дали ще ми простиш, ако някога се самоубия?

Ти го възприе като шега. Помисли си "Пак ли е в такова настроение?", защото е вярно, че изрази като "Искам да умра" и "Мразя се, защо трябва да живея?" присъстват в ежедневието ми и то не рядко. Да, така беше. Беше шега, но от онези шеги, с които се опитваш да кажеш истината. Може би не го разбра, не чу сериозното зад шеговития ми тон. Каза ми, че не би ми простила. Знаех си, това е типично за теб. Ти винаги си толкова весела и усмихната. Толкова свежост и радост блика в теб. Никога не си се чувствала така.

Помниш ли всеки път, когато ти казвах "Мразя себе си и искам да умра!", а ти ми отвръщаше със "Стига с тези глупости. Винаги има смисъл да живееш!". Абсолютно права беше! Нищо не може да те накара да зарежеш живота си! Та той е най-ценното, което имаш! Той е единственото, което имаш... Дори от любопитство към утрешния ден би останала жива. Както казах веднъж - "Не бих се самоубила, преди да знам какво ще ми се случи утре."

Да... но вече нямам сили за това.

Нямам сили да се усмихвам и правя на щастлива. Нямам сили да отворя очи сутрин, защото знам, че предстои още един ден, след който те ще се напълнят със сълзи.

Знам какво ще ми се случи утре и нямам сили да го изживея. Новият ден ще бъде пълен с нови по-горещи и горчиви сълзи, нова болка по-пареща и разяждаща сърцето ми, нова безразличност, безличие, безчувственост и... ирония - без нея накъде...

Достигнах дъното на коридора, края на пътеката, която някои наричат живот. Всички живеем за мига, в който ще достигнем края ù, за мига, в който ще умрем. А аз разбрах, че съм стигнала края, а съм още жива. Няма накъде вече да вървя. Няма вече смисъл да живея. Аз вече не живея, аз просто съществувам безцелно и дишам напразно. Защо?! Този въздух е нужен на някой друг в момента, някой по-щастлив от мен, от който планетата има нужда.

Аз съм мъртва, но неумряла. Просто трябва да прекъсна нишката, която свързва тялото ми със душата, живота със смъртта...

Всички ще умрем все някога, нека моят ден да бъде днес...

п.п.: Това е на ужким, хора... просто шега... имах нужда да напиша нещо... не се безпокойте, ще остана жива най-малко до 2012... =))))