f_soul
Когато си на пет годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят. На десет само хленчиш. Но станеш ли на петнадесет, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката.Не се страхувай да си на пет, но винаги бъди на петнадесет.
Selected works
18 results
Мрак и светлина, студ и топлина, омраза и любов, скръб и радост, жар и плам, грозота и красота. Просто думи отрицателни?! Не, думи наложителни. Така красиви и ужасни, те привличат мисълта. Нима без тях не можем, нима без тях не сме хора? Без тях ние сме нищо? Да, без тях едва ли щяхме да просъществу ...
  922 
- Млъкни! Върви си в стаята!
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...
  1260 
Да мечтаеш!
Да, да мечтаеш!
Една дума изпълнена с... хм... мечти?!
За какво си мечтаеш?
Кога мечтаеш? ...
  1003 
Беше рано сутринта. И то доста рано. Все едно току-що беше настъпила нощта, а и не мислеше да си отива. Звездите, които успяваха да се мернат на нощното небе, проблясваха закачливо. Луната, тъкмо започнала растящия си цикъл, едвам осветяваше улиците, на които липсваше улично осветление, а те бяха до ...
  1161 
Срещнали се Животът и Смъртта на по чаша кафе, за да си поговорят за хората на Земята.
- Как е работата? - попитала Смъртта Живота.
- Ами как да е?! Хора колкото искаш. Малко ядосват, защото знаят само да се оплакват, а да решат проблемите си - нищо не правят. Очакват всичко да им поднасям на поднос ...
  1357 
Random works
: ??:??