- Сега, сине, аз ще си тръгна, а ти внимавай какво ти казва Ани. После, след като свикнеш, ще си бъбрим с теб колкото ни душа иска – и жената с роклята на цветя се стопи.
Част втора
Ани се изправи, поприглади поизмачканата си ученическа униформа и го
погледна в очите:
- Убеди ли се? И с мен беше така. Не вярвах, докато не видях покойната си майка.
- Добре, така да е, но защо външно нищо не сме променени? Че сега ние сме
си същите, каквито бяхме там, на Земята. Ето, ти си същата, каквато те помня от гимназията, майка ми е същата, каквато си я спомням от...
- Защото Иво, ние Тук съществуваме такива, каквито сме в спомените на другите. Ето, аз сега за теб изглеждам такава, каквато ме помниш от училището, но за моята майка аз изглеждам съвсем различна. Ти сега изглеждаш за мен по един начин, но за майка си със сигурност изглеждаш такъв, какъвто тя желае да те вижда. А ако се погледнеш сега в огледало, ще се видиш такъв, какъвто си в своите спомени. Но и в трите случая си пак ти, макар и на ...