Прекършените крила на птиците.
Горещ юлски ден. Лятната мараня беше прегърнала Витоша. Сякаш планината беше обвита с лек воал. Жълтите павета по булевард Руски бяха нагрети като реотаните на готварска печка „Мечта“, производство на „Елпром“ Варна. В ресторант „България“ имаше сватба. В първи грил (основният ресторант) беше душно като в пещ. По телата и лицата на сватбарите течеше пот на тънки ручейчета. Студената като лед бира за секунди се превръщаше в гадна жълтеникава течност и така си оставаше по масите. Младоженците обикаляха по масите, пиеха с присъстващите за своето бъдещо щастие. Бай Тошо си седеше на хладинка в резиденция Бояна, а до него, седнала под дебелата сянка, майор Ана му кърпеше чорапите. Беше юли 1988 година.
В края на октомври 1989 се роди момченце, а на 10 ноември бай Тошо си отиде. Превратаджиите му спретнаха един извънреден пленум, благодариха му за дългогодишното „мъдро“ ръководство и го сложиха под домашен арест. Все още се страхуваха от него. Самият той колко ...