Преструван
Ама такъв си е, Нинке, преструван…Оня ден кучето захапало някакъв жетон. Отде го намери – нямам понятие. Но го захапало и аха - да го глътне. Викам му на моя: „Махни го, махни го!“. Той хвана кучето, отвори му устата и взе да рови… Не, те с кучето се разбират, онова има страх от него и търпи подобни обиски. Що кокали и клечки му е теглил от устата… А в това време виждам, че жетонът паднал пред муцуната на кучето. И му крясвам най-човешки: „Къде зяпаш, бе?! Отпред е!“.
А моичкият взе да рови по пътеката пред устата му, да търси пипнешком. Хеле набара жетона…
Скарах му се, а той се оправдава: „Не виждам, бе жена, знаеш, че не виждам…“
Не вижда – друг път!
Да де, ходи на лекари, с лазер му човъркаха очите, хапове изписаха, капки си слага, 40% от зрението му, викат, останало… Ама чак да не вижда…
Прави се, знам си го аз…
Той си е такъв – преструван. Е, преди няколко години ми се вайка от сърце. Ама нищо му няма, нищичко… Отиде на доктор, в болницата го взеха, операция му направиха, четири байпаса -–и, значи, е наред! Обаче – преструва се! Не вдига тежко, не ще да побърза, когато закъснявам, не искал да си товари нервите и сърцето…
Бе, човеко – пиеш по 15 хапчета на ден, значи те държат здрав и як. Какво се преструваш на болен?
Такъв си го намерих. Още тогава се правеше, че не ме вижда. Тарикат! Но аз намерих една позната, тя с нейното гадже ни устроиха уж случайна среща, после още два пъти, накрая случайно го намерих до входа на Университета – тъкмо случайно трябваше да ходя с една колежка на кино, пък тя била заета…
Ще ми се правиш, че не ме забелязваш, а…
Обаче – не се отказва от тоя си номер. Все се прави на кьорав. Имам нужда от нови обувки – мигар една жена може само с осем чифта зимни да ходи? Той се прави на неразбрал. Или пък… Не вижда, че в магазина зърнах чудесни шкафчета за обувки, та се наложи сама да ги поръчам, а той само да ги вдигне до шестия етаж. Без асансьор – за загрявка…
Сега къде е?
А, нещо рече, че го стягало сърцето, та отиде до „Бърза помощ“- Прави се на болен, моля ти се…
Извинявай, телефонът… Да, да, аз съм… Как така? Как починал? Ама не може да бъде? Прави се на умрял, сигурна съм…
Идвам! И ще види той…
Каня - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесах я тази жена. Така се постига хармония. Сега си мисля за кучето! Какво ли пък то ще дочака - какъвто стопанинът, такова и кучето...
-
Благодаря, Красе!
Ми - стрес си е. И го разлива... -
Ха-ха... жената е под голям стрес, да виждаш толкова много не е лесно
-
Благодаря, Елке, Денице!
-
Георги 😂😂😂
-
И моят е такъв - все се преструва! Шегичка! Много ми хареса!
-
Благодаря, Надя, ДПП!
Не са луди! Нормални жени са - като всички жени... -
Тия твоите жени, лирическите де, винаги са луди за връзване
То човек вече и спокойно не може да умре. -
Умрял някакъв богаташ. Скърбящата вдовица наредила, да изпишат на надгробната плоча: "Почивай в мир"! Отварят завещанието. Цялото богатство дарено за благотворителност. Бясна жената издрасква собственоръчно, под надписа: "Докато не съм дошла"! Таа...Няма спасение.
-
Благодаря, Пепи, Мариана, Добринке!
Не го съжалявам - имал е избор, направил го е. -
И на мен ми дожаля за човечеца. С такова женище..направо се е отървал.
-
Хаха
Много сладурско!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
