Понякога се чувствам странно! Избива ме на чувства и се отнасям далеч от
този свят. Отивам на едно красиво, топло място до морето. Да, до морето съм,
но съм в гора, влажна и топла, със зелени листа, а дърветата ме обгръщат от
всички страни като пухена завивка. През клоните им виждам изгрева над морския
хоризонт. Виждам златните очи на слънцето в морското огледало и чувам песента
на прибоя. Малките бели облачета ме гледат като детски личица през клоните на
разлистените дървета. Няма коли, няма учители, няма родители, няма никой, който
да ме притеснява - само аз съм със себе си.
Постепенно усмивката на слънцето облива всичко в светлина. Капките роса грейват
като малки звездици, видели своята скъпоценна майчица - Луната. Те са малки
диаманти, пръснали се по земята.
Оглеждам се наоколо и виждам красота, любов, приятелство... Всички хубави неща ...