/ приказките на Пилигрим /
Живял на края на едно село старец.
Той бил много мъдър и благ по сърце...
Всички го почитали като първенец.
Започнел ли да се смее - цялата земя сякаш се тресяла от радост...
Но никой не виждал, че в очите му горяла една искра - дълбока и незаздравяваща.
Това се случило много отдавна...
На младини старецът бил най-прочутия ловец в околността...
Никой не можел да се мери с точното му око...
Веднъж обаче цял ден се бъхтал напусто...
Наближавало вече привечер, а той не бил отстрелял дори пъдпъдък...
И както си стоял изнемощял, опрян на една скала - изведнъж ...