2.06.2007 г., 9:03

Приказка

908 0 1
1 мин за четене


    / приказките  на Пилигрим  /
   

    Живял на  края    на  едно  село  старец.
    Той  бил  много  мъдър  и  благ  по  сърце...
    Всички  го  почитали  като  първенец.
    Започнел  ли  да  се  смее - цялата  земя  сякаш  се  тресяла  от  радост...
    Но  никой  не  виждал, че  в   очите му  горяла  една  искра - дълбока  и незаздравяваща.
    Това  се  случило  много  отдавна...
 

    На  младини старецът    бил   най-прочутия ловец в околността...
    Никой  не  можел   да  се  мери   с  точното  му  око...
    Веднъж   обаче  цял   ден  се  бъхтал   напусто...
    Наближавало  вече  привечер,   а  той   не  бил  отстрелял  дори  пъдпъдък...
    И   както  си  стоял     изнемощял,   опрян   на  една  скала - изведнъж
    на двадесетина  крачки  от  него  се  спряла    една  млада  сърна... Той
    стрелял   без   да  се  замисля      и
    тогава...  се...  сгромолясал... в   бездънния  поглед   на  това  нежно  създание...
    Сърната   бавно...  се... строполила...  на  влажната  земя,
    а  очите  и  - като  балада - угаснали...

    Ловецът...  се  приближил   към   нея    и... плахо   я  подбутнал, но  Тя  
    не  помръдвала....

    Цялата   му  представа  за  света   и  самия  свят се  сринали   в  този  момент.
    Той - коравия   човек -  коленичил    и  прегърнал   сърната  като     дете...
    Не  чувал  нито   далечния  лай  на  кучетата, нито  скрибуцането  на   каручките...
    Изведнъж     разбрал    Смисъла  на  Живота  си:
    че  повече   от  всичко  на  света  -  най-безценна  е   в  живота
    Милостта...


    След няколко вечери,   преди    да  заспи,    прозорецът  в стаята му проскърцал леко   от топлия  бриз. Когато  повея утихнал,  стреснат, човека                  почувствал,  че това била... душата  на  Сърната,
    дошла
    да  го  погали... преди  да  се  понесе   в  небесния  си  бяг.
 
 ..............................................................................................................

    Оттогава  минали  много, много  години...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...