Приказка за изтънчената и деликатна душевност
В едно село, живеели трима даровити художници. Картините им били прекрасни, невероятни, поразителни. Селяните скъсвали творците от хвалебствия, отрупвали ги с ядене и пиене в изобилие, построили им разкошни къщи, намерили им хубави жени, само и само, да ги задържат в селото. Всеки художник, рисувал само с един, точно определен цвят. Единият в зелено, другият в синьо, третият в червено. Веднъж, кой знае откъде, дошъл някакъв непознат човек с такенце и триножник, разположил се край реката и започнал да рисува. Картината била изключителна. На преден план се люлеели жита, макове и маргаритки, в далечен план синеели планини, към тях отивала широка, спокойна, златиста река, обагрена от залязващо слънце. По криволичеща пътечка, тичали деца с триъгълно хвърчило. Играта на светлините и сенките, била майсторски уловена. Художникът изложил картината си на мегдана в селото. Събрали се селяните, гледали, почесвали се и цъкали.
– За какъв се мисли тоя! Абсолютни цапаници!
– Как може, да смесва цветовете!
– Какви са тия безформени петна, на нищо не приличат!
– И само, как гордо гледа, като че ли е направил, кой знае какво!
– Нашите художници, рисуват много по-хубаво! Да благодарим на Всевишния, че ги има!
Тримата художници, нарисували картини от същото място, в синьо, зелено и червено. Селяните били във възторг. Те набили и изгонили многоцветния художник, и скъсали картината му. Да му е за урок, като не разбира от изкуство!
© Георги Стоянов All rights reserved.
Във всяко едно чуждо село керемидите бият, късат картини, прогонват, но не могат да отнемат таланта. Поздрави, Сенд!
