Приказка за малката принцеса
Лято е. Слънцето е спряло високо над смълчания свят и го съзерцава с горещо любопитство. Едно малко момиченце плаче под листата на стария орех. То е толкова тъжно и самотно, че на слънцето му дожаля и печална сянка легна в очите му. Мислите му трескаво полетяха в стремеж да сътворят някакъв красив подарък, с който да развеселят малкото момиченце. Какво ли, какво ли?... И слънцето възбудено подскочи в небето! Ами да, как не се сети веднага! Децата са така вдъхновени, децата са толкова жизнени, децата не понасят застоя, на тях им е нужно движение, полет! Какво по-добро за едно тъжно дете от слънчева люлка! Решено! Слънцето протегна горещи ръце и избърса сълзите от детското личице. Момиченцето в недоумение вдигна очички и видя през листака закачливата усмивка на слънцето. В този миг светлината премина през него и то се озари от тайнствено вдъхновение. Протегна ръчички и помаха на слънцето в знак на благодарност. Тогава слънцето спусна два здрави светли лъча пр ...