Приказка за огледалото

Това се случило в един от онези каменни градчета, в които хората разговаряли помежду си, смеели се, пеели и танцували, а всъщност... всъщност дори и не се познавали добре.

В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно момиче.

През града често минавал художник-скитник. Той излагал картините си в една каменна къща на градския център. Те били много и различни, големи платна, малки платна. Хората ги харесвали и прииждали на рояци, дори и от други градове идвали.

Момичето обикнало една картина. Ходело всеки ден и я съзерцавало. Един ден... някой я докоснал по рамото. Обърнала се и видяла Художника. Той се усмихнал и с жест я поканил да доближи ръката си до картината.

О, Чудо! Рисунката оживяла. Багрите станали по-наситени, сменяли местата си ту бурно и отривисто, ту нежно и меланхолично. И топлина излъчвали. И аромати! Каменната стая се озарила с многоцветни лъчи.

Момичето засияло от щастие!

Но... трябвало да свали ръката си, вече затваряли залата.

Тогава стария Художник я попитал:

- За какво мечтаеш сега?

- Да имам и аз такава картина! - отговорило бързо момичето.

Той само се усмихнал. Не казал нищо.

В един зимен мразовит ден, момичето дотичало до галерията и с ужас установило, че старият Художник и картините му ги нямало вече. В залата се разхождали някакви хора, говорели си своите си неща, смеели се... А картините ги нямало!

Заплакало горкото дете.

- Ей, недей да плачеш! - това била възрастната Домакиня на каменната къща -галерия. Коледа е! Стават чудеса! И... ето, има подарък за теб. Той ми поръча да ти го дам, че да не плачеш!

Момичето ахнало: Подарък от Художника! Радостно разкъсало грубата хартия и... видяло собственото си отражение.

- Но това е огледало! - възкликнало то.

- Да, огледало е. Той ме помоли да ти предам, че щом имаш огледалото, ще успееш да нарисуваш собствена картина като онази, която много харесваш.

- Но аз не умея да рисувам! - заплакало отново момичето.

- Умееш, но... още не си го разбрала! - отвърнала старата жена и целунала детското чело.