Това се случило в един от онези каменни градчета, в които хората разговаряли помежду си, смеели се, пеели и танцували, а всъщност... всъщност дори и не се познавали добре.
В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно момиче.
През града често минавал художник-скитник. Той излагал картините си в една каменна къща на градския център. Те били много и различни, големи платна, малки платна. Хората ги харесвали и прииждали на рояци, дори и от други градове идвали.
Момичето обикнало една картина. Ходело всеки ден и я съзерцавало. Един ден... някой я докоснал по рамото. Обърнала се и видяла Художника. Той се усмихнал и с жест я поканил да доближи ръката си до картината.
О, Чудо! Рисунката оживяла. Багрите станали по-наситени, сменяли местата си ту бурно и отривисто, ту нежно и меланхолично. И топлина излъчвали. И аромати! Каменната стая се озарила с многоцветни лъчи.
Момичето засияло от щастие!
Но... трябвало да с ...