Приказка за предателя
Приказка за предателя, или как се раждат новите имена
Живели си в сговор и разбирателство трима приятели, споделяли хубави моменти от живота си къде на маса, къде на кино, къде на футбол.
Но настъпили лоши времена за хубавите моменти. Виртуалът изместил реала.
Поради наложената извънредна ситуация и в името на светлото бъдеще, единодушно решили да се възползват от нея със здравословна цел: всяка вечер среща в мрежата с по чаша ваксина: хем превантивно да се лекуват, хем да продължат социално да общуват. Дори си намерили и четвърти за белота, мераклии бол.
Първи, втори, трети месец...
И така, дошъл денят, в който можели вече да се върнат към стария си живот. Събрали се вечерта на Пещерска мека топлина с шопска салата и мезета Леки.
- А, не, с вода не става чукането! Какво ти става?
- Нищо, аз... таковата... обещах на моята и още в предишния живот тъкмо бях спрял алкохола... обаче в името на социално-обществения живот и най-вече заради вашето здраве, нали сте ми приятели...
- Предател! - викнали в един глас останалите двама - Значи докато ние всяка сутрин сме се борели с махмурлука, наливали сме се с айрани, газирани, влачели сме си главоболието и киселото настроение до обяд, ти щастливо си си пиел сутрешното кафе! И това ни бил приятел!
От тогава всички забравили името му:
- Предател, довечера при Киро на белот!
- Кажи на Предателя да вземе пътьом едни цигари!
- Предател, идвай утре в двора на училището, почваме пак футбола...
28 05 2020
© П Антонова All rights reserved.
)
Ама като си рекла - Наздраве!. С биричка. 