Пореден ден от живота на Мими. Тя е вече добре, здрава е. Не е необходимо да ходи на лекар. И лекарствата, които взимаше, за да се лекува, вече не са й нужни. Но приказките, които Феята на сънищата й разказваше и липсваха. Искаше да слуша още и още. Искаше да пътува там някъде към планетата на сънищата, където я водеше феята.
И пак е привечер. Мими е вече в леглото. Гледа небето, по което няма звезди, защото е облачно. И въпреки всичко е толкова красиво. Наближава коледа и градът е украсен празнично. Хиляди светлинки блестят и предават на облачното небе странен червеникав оттенък. Мими е в очакване, както и хиляди деца по света. Дядо Коледа ще дойде и ще донесе надежда за следващата година, за следващия етап от живота.
И ето я и нея – Феята на сънищата. Пак дойде при Мими. Приседна до нея. Погледна я благо с тъмносините си очи и започна да й разказва.
Приказка девета или приказка за принца, който така и не целунал принцесата, но все пак я събудил за нов живот
Там някъде отдавна, много ...