Нашият говорящ котарак Генади очевидно не беше добре. От две седмици лежеше във фотьойла, гледайки вяло към полилея. Притеснявахме се. Купичката му с котешки лакомства стоеше пълна въпреки старанията ни да му угодим. Дори вече не влизаше в кабинета да упражнява ноктите си върху кожения диван. Всъщност това ни притесняваше повече от липсата на апетит.
'Какво ти е, Генади? Чувствам, че нещо те измъчва.'
'Мисля, че съм в депресия. Нещо като криза на идентичността.Какво постигнах в този живот? Нито котка като котка, нито човек като човек. 'Говорящ котарак' - много важно... Перверзия на природата.'
'Генади, ти постигна много. Ти си уникален.Милиони котки по света мечтаят да са на твоето място.'
'Какво толкова? Откакто проговорих, котките гледат на мен като психар, който използва очевидната си ненормалност за лично облагодетелстване. Хората винаги са ме приемали като циркаджия, клоун. Е, вярно, уникален, но клоун. Забавен каприз на природата, поредният сапунен мехур на медиите.Ти изпитвал ли ...