Сред морета и океани, там на края на света, където се раждал един нов свят, далече, далече от хората на чуден остров живеела една принцеса.
Тя била красива, бяла и нежна.
На острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които говорели и разбирали езика на хората, та дори и на принцесите.
Принцесата със стъкленото сърчице живеела скрита от хорски очи, защото навън било страшно. Всички я намирали за много крехка и фина, особено баща й.
- Ами ако излезе навън и сърцето ù не издържи?
Тревожел се царят, нейният баща.
- Възможно е сърцето ù да се разчупи на хиляди парченца. Нека стои затворена тук, скрита от всеки поглед или полъх на вятъра - казвала царицата.
Техните приближени се съгласявали и изпълнявали заповедите им, защото царят и царицата имали право. Те искали да опазят принцесата със стъкленото сърчице. Кристалия - така се казвала принцесата стояла заключена зад дверите и непрестанно въздишала от мъка. Гледала през прозореца с решетки, сякаш затворница и ...