Принцесата със стъкленото сърчице

Сред морета и океани, там на края на света, където се раждал един нов свят, далече, далече от хората на чуден остров живеела една принцеса.
Тя била красива, бяла и нежна.
На острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които говорели и разбирали езика на хората, та дори и на принцесите.
Принцесата със стъкленото сърчице живеела скрита от хорски очи, защото навън било страшно. Всички я намирали за много крехка и фина, особено баща й.
- Ами ако излезе навън и сърцето ù не издържи?
Тревожел се царят, нейният баща.
- Възможно е сърцето ù да се разчупи на хиляди парченца. Нека стои затворена тук, скрита от всеки поглед или полъх на вятъра - казвала царицата.
Техните приближени се съгласявали и изпълнявали заповедите им, защото царят и царицата имали право. Те искали да опазят принцесата със стъкленото сърчице. Кристалия - така се казвала принцесата стояла заключена зад дверите и непрестанно въздишала от мъка. Гледала през прозореца с решетки, сякаш затворница и мечтаела да се превърне в птица, или в пеперуда, но да избяга от заключената стая.
"Какво от това, че сърцето ми стъклено, искам да видя всичко, пък да става каквото ще! Врабче да бях, а не принцеса, щях да бъда щастлива." - така си мислела Кристалия, но дори мислите си нямало с кой сподели.
- Кристалия, добре ли си? - питали слугите от зад вратата.
- Да, добре съм, но тъгата напира в мен - отговаряла с нежен глас принцесата.
През един отвор ù подавали храната. Тя поемала златния поднос и казвала:
- Благодаря, може ли да...
- Нищо не може! Такава заповед имаме от царя и царицата.
После слугите бързо се връщали в кухнята един подир друг, защото чувствали жал към момичето и страх от царя и царицата. А и разбирали тревогата им.
Един ден Кристалия протегнала ръцете си през прозореца. На бялата ù длан кацнала чудна пеперуда.
- Защо стоиш тук? - попитала пеперудката.
- Имам стъклено сърце. Така казват мама и татко. Те са цар и царица на тази страна. А така ми се иска да изляза навън и да поиграя.
- Кристалия, само не плачи. Ще попитам вълшебните цветя има ли начин да ти се помогне.
И пеперудата отлетяла. Зачакала Кристалия завръщането на говорещата пеперуда. Минало време. Много време. Толкова много, че принцесата пораснала и от красиво момиченце се превърнала в ослепителна девойка. Принцесата се надявала, че пеперудата непременно ще се върне някой ден. И не се излъгала.
Един ден пеперудата се завърнала. Кацнала на решетката и извикала:
- Кристалия? Спиш ли?
Тя отворила очи веднага щом чула гласа ù.
- Пеперудке, ти се върна? Благодаря ти.
- Попитах вълшебните цветя и те ми казаха, че може да се случи чудо, ако някой те обикне без страх, от това че стъкленото ти сърце да се счупи.
- Къде да срещна някой, който да ме обича? Никъде не излизам.
- Аз те обичам Кристалия! - така отвърнала пеперудата. Нищо, че имаш сърце от стъкло. Ти си крехка и ранима, но аз те обичам. Прекосих цялата наша земя, за да открия вълшебните говорещи цветя, а то отговорът е бил в сърцето ми. Кацнах при теб, защото сърцето ми чу твоето. Кристалия слушала нежните думи на пеперудата. Усетила се щастлива. За първи път в живота си откакто стояла заключена в замъка почувствала огромна сила в душата си.
- О, пеперудо, вземи ме с теб! - изрекла девойката и протегнала нежните си ръце към нея. И станало чуда на чудесата. Пеперудата - принцът на пеперудите се преобразил от желание да направи Кристалия щастлива. Приел човешки образ и се показал на света с пълната си красота и блясък. Девойката изгубила ума и дума от изненада и щастие.
- Искаш да бъдеш кралицата на моето царство?
- О, Принце, за мен ще бъде чест.
После навела очите си надолу, а бузите ù порозовяли от срам. 
През време в двореца настъпило оживление. Нещо ставало в покоите на принцесата Кристалия. От стаята ù се чували гласове. Въздухът бил пропит с нежна музика и аромат на цветя. Царят и царицата отворили врата и останали като вцепенени. Прекрасната Кристалия не била сама, а с чуден и млад принц до себе си, който изрекъл:
- Дойдох за дъщеря Ви. Искам тя да бъде моя кралица.
-  Тя има стъклено сърце и това е невъзможно! Ами ако не издържи на толкова обич и се пръсне? - попитала загрижено нейната майка.
Царят мълчал.
- Царице, Кристалия може да обича, а едно стъклено сърце не е способно да даде обич. Тя мечтае за щастие, свобода и пътешествия сред далечни земи...
Нима едно стъклено сърце може да побере толкова много неща в себе си? - попитал пеперуденият принц.
- Той е прав! Ние грубо сгрешихме с дъщеря си. Нейното стъклено сърце е най- необикновеното сърчице на земята. Нека дадем свобода и щастие на нашето момиче. Нека отиде където то я отведе. Сърцето ù знае пътя - казал царят.
И Кристалия и пеперуденият принц поели на път. Обичали се и били щастливи въпреки умората, която ги спохождала понякога. Сърцата им се обичали и това направило най-голямото чудо на света. От принцеса със стъклено сърце Кристалия станала обикновена принцеса. Сега те двамата пътуват сред вълшебни гори и говорещи цветя, почиват под сенките на отрупани в цветове дървета и се обичат без да изпитват страх.
Кристалия и Пеперуденият принц били щастливи до края на дните си.
Сигурно сега някой ще попита, но кой управлява пеперуденото царство?
Успокойте се!
Има кой, то в пеперуденото царства имало толкова много достойни пеперуди, а и техният принц заслужавал щастието си.

- Нека лети на крилете на обичта - прошепвали те.
Кристалия и Принцът ценели всеки миг, защото щастието е миг във всеки един живот, било то и в приказка с принцеса със стъклено сърчице и пеперуден принц.
Сега заспивайте, докоснати от полъха на нежен вятър и звездни мечти или от полета на две сърца в царството на обичта.
Лека нощ!