Природа!
Думите... откога има значение какво казваш?
Толкова бе потаен, толкова магнетичен и завладяващ. Живееше в реалността там, при другите! Рядко се докосваше до детското, до първичното, макар че самият той бе първичен понякога. Усмивката му беше рядко срещано явление. Нищо, че пред някои хора се смееше много.
Магьосник, жрец?! Нямам идея, но умееше да омагьосва и да прелъстява. Със сладки думи, със сините му очи и добронамерена усмивка. Говори, а ти му вярваш... Разтапяш се, когато го видиш и твърдиш, че не си прехласната, но се заблуждаваш. Отваряш очи и виждаш, че не е лошо да имаш едно наум за загадката пред теб.
Признавам, много заинтригува всичко в мен. Студената му игнорираща безразличност. Сините му, правещи всичко възможно да се чувстваш като объркано агне насред пустошта, очи.
Бях напълно враждебно настроена към него. Просто мразя хората да са безразлични и студени. Държах се с нежелание и упрек. Но въпреки това пак нещо ме привличаше в него, нещо като магнит. Природата м ...