Mar 12, 2023, 11:11 AM

Пришълките 3 

  Prose » Narratives, Fantasy and fiction
451 0 3
8 мин reading

            Как исках да я притисна до себе си, да почувствам тялото на пришълката, да погаля раменете, ръцете, изпъкналите й две неща отпред...

- Да може- сепна ме монотонният й глас - Щом това ти е приятно

Отново ми четеше мислите, какво пък ще я прегърна, ще реализирам мечтите си, имам и съгласието й,

а дали и тя, ако не знае какво да прави ще повтаря движенията ми.

- Да, ще те следвам - отговори Звезделина

Галех нежно косата й, лицето, прегърнах през раменете.Устните  ми зацелуваха страните й, спрях се по-продължително на нейните устни.

Чудно, получавах същите нежни докосвания, плахи целувки. Тя е жива.

-  Знаеш ли, човекът за когото е говорила НG1 е мой пра-прадядо, един вид моята майка е дъщеря на дъщеря му. Аз го помня. Единствен аз с внимание слушах разказите му за посещението на една огнена жена, на пришълка от други светове. Никой не му вярваше, даже му казваха Лунатик или Звездоброец. Обичаше да седи тук на сайваната, където сме сега ние, подпрян на дирека и да гледа с часове звездното небе в очакване.

Когато в такива мигове бях около него, все ми казваше

- Обещах й, ще я чакам докато се върне,...моята Звездичка. Тя каза, е живее много далеч от тук, но аз ще я чакам

Често го намирах сутрин все така загледан в небето, огрян от първите слънчеви лъчи показали се между двата ореха. Наистина той е намерил НG1, паднала безпомощно от нейде,покрай реката и си казал '' Господ ми я праща ''. Дядо ми, бил женен, имал една дъщеря. Но жена му се поболяла, опитали да я лекуват с билки или при знахари, но безуспешно. Тя починала. Останали сами с момиченцето. След седмица го срещнал странен възрастен мъж, дядо му дал чакмак, кремък, прахан, това поискал странникът, а в замяна му казал

- Не падай духом, дръж се, имаш момиченце, тя е здрава като камък и жилава като дрянова тояга. Съдбата ще е милостива към вас, ще намериш торба жълтица, довърши къщата, изпрати момиченцето да учи. А дядо бил тогава в разцвета на силите си, млад, здрав и силен.

Така се и случило, намерил някъде из гората торбата с жълтици, завършил къщата, изпратил дъщеря си да учи. С част от  жълтиците накупувал земи около къщата, та чак до реката, приготвил камъни да дострои високите каменни дувари около цялата къща.

Минало време и намерил НG1. Тя отново го върнала към живота.Казваш била е тук три земни месеца, но е било по-дълго, може би шест месеца. А високите каменни дувари, така са казвали на стените, са ги криели от любопитни хорски погледи и приказки, пък и дядо не е бил особенно дружелюбен след загубата на жена си, а и хората се страхували от едрия му ръст и сила,

взаимно се избягвали така да се каже.

А знаеш ли, още пазим земните дрехи с които е била облечена НG1, горе са в един скрин, скатани и чисти. Дядо все казваше '' Ако Звездичка се върне, да има какво да облече на първо време ''.

Така си стоят непокътнати ни от майка ми, ни от нейната майка, като семейна реликва.

Искаш да ги видиш, нали Ще ги облечеш ли.

Отворих скрина, лъхна приятна миризма на билки, на лавандула. Дрехите бяха сгънати грижливо, сякаш сега са сложени в скрина.

Подадох й дългата бяла риза, фустата, сукмана.

- Съблечи се и облечи тези дрехи, ще се обърна с гръб да не се смущаваш...

- Но аз нямам дрехи върху себе си, това е защитния слой, не се обръщай, нали трябва да ми помагаш да се облека - изрече мекият й глас

Изчервих се целия, гола жена , толкова време около мен и да не съм забелязал голотата й.

Сръчно надянах дългата риза през главата й, коленичих уж да оправя отдолу.

Чудно, там между краката й нямаше нищо.Нали при голите жени там се вижда...

Надянах през глава и фустата, приклекнах, оправих отново отдолу.Закопчах пафтите около кръста й, затъкнах зад ухото й стрък изсъхнала лавандула.

- Готова си, мома от някой фолклорен събор - засмях се - Завърти се да те видя, прекрасна си.

Искаш ли да те снимам, ех така да те имам за спомен

- Вашите устройства няма да ме отбележат, опитай.

Защраках с мобилния си, стана нещо и като клип.

- Я да видя какво съм измайсторил,... какво, нищо. Все едно само дрехите как се въртят и там нейде китката.Ако искаш стой така с дрехите или се  разходи с тях из къщата, из двора.

Пристъпяше едва -едва по калдаръма към портата, после под ореховата сянка, до кладенеца, до лехата с рози и мушката. Стройна, висока и изпъната. Супер модел.

           Събляках по обратния ред дрехите, остана само дългата бяла риза.

Наведох се, хванах краищата й, открих коленете, бедрата.

Наистина в междубедрието й нямаше нищо.Измуших ризата през глава.

Подредихме ги в скрина и хлопнах капака.

Я, едното й око гледаше доста накриво, янгьозлийка ли е, другото се въртеше, ако това  може да се нарече око. Не мислех.

- И така е най-добре - вметна мекият тембър

Поведох я за ръка и седнахме на обичайните си места на сайваната. Тя кръстоса крака, би следвало в такава поза, ако наистина е гола, да се вижда  там в междукрачието й...

Разочарование, нищо подобно

- Звезделина, забелязах очите ти , че се въртят независимо едно от друго, или не

- Да, това са сензори, могат да се движат на 360 градуса по вашите разбирания, мога да гледам и назад без да обръщам глава.Имам мигли, но нямам клепачи, така сензорите по-бързо възприемат

 - Добре, а как се размножавате, казваш че си  НG5, жена ли си, мъж ли си, между краката си нямаш нищо

Очите й се завъртяха и насочиха право между краката ми, само трябваше лазерен лъч и край с мъжествеността ми.Дали отдавна е проучила какво има там или тепърва. Не си спомням да съм мислил за това като я галех и притисках към себе си.

- Трудно е да то обясня, но ще се опитам. Преди много периоди и ние на Т1  сме се размножавали по естествен път. Оказало се, че това е дълъг процес, последван от продължително обучение. Появили се епидемии, болести. Демографията на населението станала неуправляема, забелязал се спад на мисловни дейности. От друга страна природните ресурси с които разполага Т1 се оказали недостатъчни. Постепенно се преминало към хуманоиди по генерации. Част от системите били заменени с чипове, отпаднала необходимостта от храносмилателна, отделителна, размножително-полова системи. Ние не изпитваме емоционални чувства, отпада необходимостта от вторични полови белези, от деленето на индивидите на мъж или жена. Субкомпютъра следи за необходимост от хуманоиди в различните области. През периоди от развитието ни се заменя предходната генерация с нова по-прогресична.

Поклатих разбиращо глава, а какво всъщност разбрах, че не са...

- А какво стана със землянина, чакащ да се завърне неговата извънземна - на глас попита тя

- Не я дочака,почина. Казаха , че е на 103 земни  години. Но преди да умре ми беше доверил, че е на 130 години, просто не са приели, че е толкова възрастен, както не са приели за достоверен разказът му за посещението на извънземната Звездица. С надежда в гласа си ми беше казал '' Ще дойде ден когато наистина неин посланик ще ни навести ...''

Ето виждаш ли оня вечно зелен голям храст, това е чимшир, може при вас да се казва Buxus, той го е засадил в нейна чест след като си е отишла.

- Звезделин - шепнеше нежният й тембър - А ти ще засееш ли от вечнозеленият храст в моя чест. Знаеш, че никога и аз  няма да се върна тук на Т2, а не мога да те взема със себе си... Но мога да те галя и целувам до утре, до изгрева на Слънцето ви между върховете на орехите. Тогаваще тръгвам, корабът-майка ще бъде в най-близка орбита от тук. Какво мога да ти оставя за спомен , отново издълбани в камъка петте лъча на нашата голяма Звезда и спомен за срещата ни. Аз ще нося

изпълненото обещание пред паметта на НG1 да дойда на Земята Т2  и да намеря тази къща и

землянина в нея. Аз успях.

           Колко ли  дни и нощи бях с нея. Изгубих представа за времето.

Прегърнах я през рамо.Среща на различни светове, на различни галактики.

Вероятно съм задрямал, почувствал топлината й.

Първите петли ме сепнаха. Звезделина кротичко бе подпряла главата си в мен, едната й ръка бе в дланта ми, другата галеше лицето ми.

Заспала ли е, или е размислила и остава тук.

- Не, не спя,... време ми е, ще тръгвам - пророни мекият й тембър

Устните й се допряха в моите, нежни и пламтящи.

Слънцето изкочи между  върховете на орехите. Тя сякаш  потрепери.

Станахме и двамата, пощипна ме по бузката, погали другата, и решително тръгна към петата плочка

- Сбогом и не ме забравяй - промълви на глас  познатият тембър

- Сбогом и на добър час, и ти не ме забравяй  - отвърнах

          За миг огнен обръч я обгърна и изчезна в безкрая...

          Редом до прадядовите чимшири засадих нови два, за Звезделина и за мен, каракачанката Стела когато минаваше покрай тях радостно лаеше, гледаше нагоре към звездното небе въртейки опашка.

          Радиотелескопът ''Джейм Уеб '' отново предаваше данни на НАСА.

          Появи се кратко съобщение по вечерните емисии на телевизията и в Интернет, че са доловили  сигнали от дълбокия Космос.

         Стоях в притихналата звездна нощ на петата плочка на калдаръмената пътека с лице към издълбаните в каменния зид пет лъча на голямата непозната Звезда.

          Тя не ме е забравила, изпратила ми е някакво послание.

          Несъзнателно вдигнах дясната си ръка и помахах за поздравав към Звездите....

 

 

 

 

............к р а й.........

© Petar stoyanov All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • '' Сред нас отдавна живеят извънземни '' - твърди професор от Станфорд... статия във ФАКТИ.БГ от 01.06.2023 год. Професор ГАРИ НОЛАН от Станфорд, казва категорично ''ДА''.
    Вероятно е прочел '' Пришълките 1,2 и 3 '', и вярва че те живеят сред нас на Земята и го правят от дълго време...
  • Миночка, наистина като слушаме притчи или сега в наше време за необичайни събития, се замисляме дали не сме лаболатория, експеримент на извънземните. Благодаря ти.
  • Пренесе ме в друг свят, далечен, обсипан със звезди и сигнали. И си мисля, за онова време, за което казват, че боговете са слизали на земята. Та то това било, среща с извънземни. Хареса ми, Петър!
Random works
: ??:??