Притча
Талантът беше скромен – съзнаваше, че е само един проводник. Беше си настроил антените, за да приема и предава по-добре. Просто си вършеше работата и толкова. Винаги се чувстваше някак неудобно, когато хората го хвалеха и му благодаряха, че храни душите им. Знаеше много добре - човеците все още не са самостоятелни, за да имат собствени идеи. Но хората твърдяха, че да си проводник си е Божи дар. Въпреки пословичната си скромност, талантът блесна. Завистта запримига от ярката му светлина и усети как нещо я жегна право в сърцето. Но бързо се окопити: „ Кой авторитет го е провъзгласил за Талант? От кое елитно издателство са книгите му? Колко конкурси е спечелил? И какво, по дяволите, си въобразява тоя?! ” Но тази канонада изобщо не смути хората и те продължаваха да ценят Таланта. Даже чистосърдечно споделяха, че препрочитат творбите му. Завистта побесня и строи редиците си за люта война. Стига вече с тоя Талант! Тя толкова се стараеше, а не получаваше нужното признание. Чувството й „за справедливост” бе накърнено. На всяка цена и с всички средства Талантът трябваше да бъде унищожен. Горката - дори не подозираше с кого всъщност воюва. А и щеше да отговаря за действията си където и пред Когото трябва…
И до ден днешен Завистта плете интриги срещу Таланта, но е осъдена на неуспех. Защото: ” Не се гаси туй, що не гасне! ”
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Предадох празен лист. Винаги съм се чудила какво може да бъде написано по-темата.Е сега разбирам...
