Притча за бедуина и двете кратунки вода
Един бедуин пътувал през пустинята със стария си болен баща и невръстния си син. Не щеш ли, настигнала ги пясъчна буря, която продължила три дни и три нощи. Свити до камилите, завити с чергилата си, пътниците изпили почти цялата вода, която имали. Когато на четвъртия ден вятърът утихнал и слънцето отнова напекло безмилостно, в меха с вода били останали само около две кратунки вода. Най-близкият оазис бил на два дни път и водата можела да стигне само за двамина. Бедуинът дълго мислил на кого да я даде. Само той знаел пътя и ако не пийнел вода, нямало да има кой да ги отведе до спасителния извор и всички щели да загинат. Оставал тежкият избор, кого от двамата си спътници да лиши от вода и с това да го убие... Баща си или сина си? Да стане отцеубиец или детеубиец? Дълго се молил той на своя Бог, да му прати отговор, кого да остави в пустинята, но молбата му оставала нечута. Бедуинът не могъл да избере, кого от близките си да убие. Разделил скъпоценн ...