Oct 24, 2012, 10:51 PM

Привличане - Той и Тя (трета последна част) 

  Prose » Narratives
1001 0 2
2 мин reading
Той - Здравей, чаровнице.

Тя - Здравей, преследвачо. Усещам, че имаш да казваш нещо. Давай да те чуя.

Той - Интересно ми е каква музика слушаш. Ако можеш да се видиш отстрани как се движиш, секси, надъхващо.

Тя - Избирам музика според настроението, латино, кизомба, повечето е от плажните партита на Ибиса. Имам приятел диджей там и ми праща.

Той - Имаш ли време за кафе?

Тя - Аз не ходя с непознати мъже на кафе.

Той - Аз се казвам Ованес. Ето, вече се познаваме.

Тя - О, арменец значи.

Той - Защо, против ли имаш?

Тя - Не, само отбелязвам, рядка порода сте.

Той - Омъжена ли си?

Тя - Да, и то щастливо.

Той - Идеално, аз обичам щастливите жени.

Тя - Никога не съм излизала дори на кафе с чужд мъж.

Той - Аз не съм чужд, ще бъда само твой. Никоя друга няма да ме има.

Тя - Мъжът ми няма да ти се зарадва.

Той - Ами, няма да му казваме. Любовник имаш ли?

Тя - И да имам, на тебе ли ще кажа.

Той - Ето, вече имаш. Аз съм дискретен. В живота ти ще има само двама мъже, съпругът ти и аз.

Тя - Много си нагъл. Може би даже не ме привличаш.

Той - Пробвай пак, може да си повярваш. Харесвам ти, интригувам те.

Тя - Ако знаеш какъв мъж имам до себе си, даже няма да се пробваш.

Той - Да, ама имам едно предимство пред него, по-млад съм.

Тя - Малък си за мен. Сигурно нямаш 30 години.

Той - Е, ти не си на повече от 35.

Тя - Просиш си почерпка, а? Не става, малкия, закъснял си доста за мен. Дори не сме родени в съседни десетилетия.

Той - За любовта граници няма.

Тя - Хайде, почна се. Ти няма ли да се откажеш?

Той - Арменец никога не се отказва.

Тя - Брей, висока топка си, значи. Виж, хубаво си приказваме, но закъснявам за работа.

Той - Къде мога да те видя, фейсбук, скайп, каквото и да е?

Тя - Мечтай си, само в сънищата ти ще идвам. Ще бъда копнеж, блян неизживян, ще бъда шепотът във мрака, ще кацвам в ъгълчето на усмивката ти. От мен толкова. Идея нямаш  колко хубаво ми беше. Някой път може погледите ни отново да се кръстосат.

Той - Даже името ти не чух, омайнице. Ще ти казвам Джан. Така в моя край се обръщаме към любимите си. Хайде отлитай, гълъбице моя. Аз вече плених мислите ти. 

Тя - Ето ти един подарък и от мен. Ще се върнеш в Армения и от там ще си доведеш чудно цвете. Ще имаш момче, както всички искате, но ще имаш и дъщеря. Тогава ще станеш като памук, душица, и ще си най-щастливият. Тогава ще си спомниш за една твърдоглава българка, която ти отказа дори кафе да пие с теб. Сега вече и аз плених твоите мисли.
 

© Дани Сулакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С-удоволствие се връщам при теб и се радвам на това, което пишеш!
  • Какво? Вече към театър ли вървим? Урок по морал не е излишен. Беше ми интересно макар че не очаквах такъв финал. Поздравления!
Random works
: ??:??