Feb 8, 2008, 8:22 AM

Приятелството 

  Prose » Narratives
7410 0 3
3 min reading
Приятелството
Колко хиляди пъти през живота ми са ме питали: "Кой ти е най-добрият приятел?" ... А аз всеки път усърдно се опитвам да развивам моятa теория, че за мен това почти не съществува. Имам скъпи за мен хора, които много уважавам и много бих дала за тях. И винаги ще продължавам, колкото и да съм наранявана...
Всеки път, когато се обърна назад, зад себе си виждам хиляди образи - такива, с които се запознавам и никога повече не виждам; такива, с които се виждаме на по едно кафе и до там; такива, дето се събираме в компания и след време всеки е по своя път... Всеки път, когато излизам, майка ми ме пита с кого излизаш? И аз всеки път - с приятели... И тя веднъж ме спря и ми каза: "Помисли си, дали найстина си ти приятели." И аз знам, че не са, но от някакъв навик си казвам - приятели. С един приятел, на който много държа, веднъж разсъждавахме колко са хората, които биха ти помогнали в труден момент. И едвам успяхме да ги съберем на едната ръка. Може би наистина рядко вече се срещат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??