Приятелството
Колко хиляди пъти през живота ми са ме питали: "Кой ти е най-добрият приятел?" ... А аз всеки път усърдно се опитвам да развивам моятa теория, че за мен това почти не съществува. Имам скъпи за мен хора, които много уважавам и много бих дала за тях. И винаги ще продължавам, колкото и да съм наранявана...
Всеки път, когато се обърна назад, зад себе си виждам хиляди образи - такива, с които се запознавам и никога повече не виждам; такива, с които се виждаме на по едно кафе и до там; такива, дето се събираме в компания и след време всеки е по своя път... Всеки път, когато излизам, майка ми ме пита с кого излизаш? И аз всеки път - с приятели... И тя веднъж ме спря и ми каза: "Помисли си, дали найстина си ти приятели." И аз знам, че не са, но от някакъв навик си казвам - приятели. С един приятел, на който много държа, веднъж разсъждавахме колко са хората, които биха ти помогнали в труден момент. И едвам успяхме да ги съберем на едната ръка. Може би наистина рядко вече се срещат ...