Часовото време бързаше, вече беше минало 10 часа преди обяд. Бързаше и Пресиян по Невски проспект по посока на легендарната река, но не му се отдаваше да намери това, което търсеше, дали не го беше подминал? Докато изведнъж в периферното му зрение се появи нещо, дали беше видение? Не, не нарастваше, уголемяваше се. Спря. Обърна се. Наистина е това - вляво от него се извисяваше магнетичната сграда в архитектурен стил Ампир, Казански събор изграден в памет на руската воинска слава. Пред него се издигаше паметник, който в очната му перспектива приближаваше до височината на храм паметника. Веднага след него, днес започваше опашката от богомолци за поклонението пред Казанската икона на Божией Матери. Ето това е ориентира, досети се лутащия се човек. Увековечен си стоеше, сякаш издал поредната си заповед генерал-фелдмаршал княз Михаил Кутузов, вдясно от него, оттук много добре се виждаше ателието - бижутерия, неговата цел.
Влезе, нареди се на по - малката опашка. Консултант - бижутерката, ра ...