Пробуждане
Духаше упорит вятър и валеше нахален мартенски дъждец. Времето се беше издуло и напъваше да роди. Ала пролетта още не бързаше да се ражда. Студът се разхождаше ухилен и доволен сред разкаляните пътища. В края на прогизналото Ормановско поле дърветата стояха настръхнали от ужас. Бяха се хванали за ръце.
-Прощавай, татко Дъбе! - Елица се наклони и целуна изсъхналите клони на стария дъб в боровата гора.
-Ела, сестрице! - Брезица прегърна Елица и двете мълчаливо заплакаха.
Грозно ревна моторният трион в ръцете на младия циганин Селим. Смело той нагази в гората.
-Деца, нека първо мен да посече! Вие стойте настрана!- татко Дъб застана гордо пред циганина и зачака. Селим не бързаше, претегляше дървесата на стария дъб и пресмяташе печалбата.
От близкия поток дотърча Боби бобъра и се примоли на татко Дъб:
-Татко Дъбе, искаш ли да му прегриза краката?
-Недей, Бобчо, ако ще прегризваш нещо, то това да са моите корени. Направи го бързо.
Ужасен бобъра заръфа корените на старото дърво. Ци ...