Преди онази злополучна дата - четвърти декември, две хиляди и... година и през ум не ми бе минавало, че ще дойде ден, в който ще се изпълня с всепоглъщащ копнеж да се върна час по-скоро в България. Този момент обаче настъпи и независимо че изникна сякаш изневиделица, то той, както по-късно осъзнах, всъщност бе назрявал в продължение на много, много време. Само дето аз, установил се заедно със семейството си от повече от десетилетие емигрант, който живеех тихо и спокойно в обикновено, красиво, малко и зелено британско градче, не го бях забелязал.
Въпросната съботна сутрин ухаеше на палачинки, бекон, яйца и празник. Елхата бе поставена на традиционното си място отпреди седмица. Едва сега обаче щяхме семейно да я украсяваме, с което се слагаше начало както на невъобразимия хаос, свързан с това коя играчка на кой клон да висне, така и на неповторимото настроение, което Рождеството Христово носи със себе си.
Децата бяха по-шумни от обикновено, което разбира се само по себе си се оказа серио ...