Продавачка на облаци

Отново беше тук.

Идваше всеки ден на морския бряг. Беше забелязала, че тук се събират най-много облаци. Сигурно беше от кръговрата. Искаше да си говорят. Не знаеше, че може. Просто един ден опита и се получи. Няма кой да те научи да си говориш с облаците. В училище не те учат на това.

Там те учат да четеш и пишеш, питагоровата теорема, как можеш да стигнеш от точка А до точка Б и разни други такива неща, но да говориш с облаците и дума не може да става.

А тя искаше да говори с някой, който наистина казва разумни неща. Като облаците, например. Искаше да получи съвет как се оцелява в този свят.

 И кои са тези, които говорят с облаците.

Опита да разговаря с цветята, но те само поклащаха глави и се подсмиваха. Може би не разбираха какво ги пита. Опита и с една мравка, но тя я ощипа по пръста. Смачка я, а после дълго време и беше много мъчно. Представи си каква реч трябва да изнесе в своя защита, ако бъде изправена пред съд.

„Уважаемият съд призовава подсъдимата в обвинение за убийството на мравка.

Давам думата на подсъдимата да изложи своите мотиви за деянието.

-  Уважаеми господин съдя. Убийството беше извършено при самозащита. Мравката първа нападна и ме ощипа. А аз исках просто да си поговорим.

-  Подсъдима, Вие можете ли да говорите като мравките?

-  Не зная, господин съдя, просто я заговорих. Тя прояви агресия…

-  Подсъдима, убийството е тежко престъпление и ще бъдете наказана за него. Освен, ако платите…

-  Господин съдя, няма как да Ви платя. Не разполагам с пари…

-  Млада госпожице, бедността не е порок, но при така създадените обстоятелства, Вие сте на подсъдимата скамейка и подлежите на наказание. Във Вашият случай наказанието е следното. Издава Ви се ново свидетелство за съвест, което Вие трябва да четете ежедневно, за да не забравяте извършеното деяние. Но поради смекчаващи вината обстоятелства, а именно Вашето самопризнание, може да изплатите паричната равностойност на десет облака. Имам информация, че говорите с тях. Убедете десет от тях да се съгласят да бъдат продадени и всичко ще се уреди.

-  Кой би купувал облаци?!

-  Това не мога да Ви кажа. Питайте тях. От днес присъдата влиза в действие. Давам Ви срок от една седмица да се издължите. Надявам се да не се укриете. Ако това се случи ще бъдете наказана с цялата строгост на закона. Делото приключи.

-  Господин съдя, благодаря за съвета и препоръките. Отивам да продавам облаци.

Момичето се разхождаше по брега и гледаше облаците. Днес май и на тях не им се говореше. Движеха се по-бързо от обикновено. Докато реши да заговори някой и той беше вече отминал. Така и не забеляза как настъпи една пясъчна лилия.

-  Гледай къде стъпваш, глупаво момиче! – изохка лилията.

-  Вие можете да говорите?!

-   Да! Мога разбира се! Всички можем, но обикновено хората не ни чуват. Винаги са заети с техните проблеми. Сметки за ток, кредити и разни други глупости.

Отдалечиха се от истинските проблеми и това си е. Все някой друг трябва да им е виновен. Лоши са станали и само лошотии вършат. Изсичат дърветата, избиват животните и насекомите. Хоби им било, работа им било. Само се оправдават за грозните си дела. Знаеш ли колко облаци имаше преди години над морето? А сега? От време на време премине някое дребнаво облаче. И да речеш да го продадеш, няма да вземеш почти нищо. Криза ти казвам, ужасна криза…

-  Вие… знаете как се продават облаци?!

-  Знам я, всичко знам аз. А ти какво си заразпитвала? Я си върви по пътя! Да не си решила и ти да продаваш! То за нас, местните не останаха. Ей, ей всеки ден нови и нови мераклии за лесна печалба! Облак не остана, ей!

-  Жизнено важно ми е. Подсъдима съм. При самозащита убих мравка. Ако не продам десет облака присъдата влиза в действие.

-  Момиче, момиче, така си и помислих, че не ти е чиста работата. Ще ти кажа как става, само че да не вземеш да извикаш и други хора, ей! Симпатична ми стана някак. Нищо, че изглеждаш малко глупаво. Нито имаш листа, нито имаш корен, ама хайде, от мен да мине.

-  Моля те, научи ме! Обещавам да се променя! Няма да убивам повече! Заклевам се!

-  Всички се кълнете, знам, знам. Само, че не спазвате клетвите си. Давам ти последен шанс за промяна. После ще е късно. Сами ще се унищожите в стремежа си да направите бедният си животец по-лесен. Запомни добре!

Когато искаш да получиш нещо, ти също ще трябва да предложиш нещо в замяна. Когато си добър – получаваш доброта. Когато умееш да пазиш - получаваш защита. Имаш ли крилати мечти – получаваш  криле, но трябва да превъзмогнеш страха и да се научиш да летиш. Намери себе си и следвай своя път. Няма да е лесно, но само смелите побеждават. Това е. А сега си тръгвай, че артрита ми започна да се обажда. То в тая суша…

Искам да говоря с моето облаче. То е тук. Можеш да погледаш отстрани как си говорим, но да не подслушваш, ей! Знам ви вас, хората…

-  Много благодаря за съветите. Вече знам как се продават облаци. Сега си тръгвам, няма да ви преча.

Един малък облак се беше спрял над тях и кокетно променяше формата си. Леко се притъмни  и от него започнаха да се изливат ситни капчици дъжд.

Облак и лилия и говореха.

Няколко капчици  напръскаха момичето, но то забърза крачка, не искаше да подслушва чужди разговори. Беше възпитано все пак и държеше на думата си.

С усмивка на лице затича по пясъка. Вече знаеше как се продаваха облаци.

Просто трябваше да засади десет дървета.