Клетото животно, изглежда беше разбрало нещо и това го накара да спре. Колчо държеше в ръката си китка зравец. Той се приближи до него и сложи китката между ушите му. Старото животно, като че ли предугаждаше някаква опасност и ускори хода на кръговите си движения.
- Добро утро, байо Яне - изрече момчето.
- Я, кого виждам? Кво та води насам?
- Ам, да ми налееш шарлань, щото чакаме гост! Байо Аргира ми речи: "Иди при байо си Яне и му носи ного здраве! Нек тий налей от онуй, гъстото, мазното!" - Затуй съм дошел при тебе.
- Щом е за Демира, арно. Голям челяк е завалията! Знам го аз, що е припатил. Да го слушаш! Ного ше та научи. Очите ти ше отвори. Нов свят ше видиш с него. Дай дамаджанката! Ше ти отсипя от най-гъстото. На ти и малко от кюспенцето да си похапнеш!
Гологаво момче от махалата подаде главица през оградата.
- Ела тук, момче! Не са крий! И на теб ше даде бачо ти Яне.
Хлапето грабна кюспето. Извади от джоба си книжле и поръси върху него от кюспето. Отгоре турна от зеления прашец, ...