1 min reading
Времето беше напреднало. Павлето хвана момичето за ръка и я поведе навън.
- Ше та изпратя до вас, че ей, на. Ного е мрачно и нищо са не види.
Тя поклати глава и двамата тръгнаха. Минаха по Цар Освободител и стигнаха до главния вход на Бунарджика, покрай алпийската хижа. Стръмен, двускатен покрив, червени керемиди, зелено боядисани прозорци, малка градинка отпред, а в нея няколко маси с шарени застилки. Това беше семейна градина "Пролет". Масите бяха почти празни. Собственикът, бай Стоян, шеташе напред- назад и с онази загадъчна усмивка привличаше погледите на присъстващите. В пивницата му талигаджиите не влизаха. Опасяваше се той да не изгонят идващите тук мохабетчии. Не се страхуваше, че понякога никой не идваше при него. Той имаше и други доходи, та не се кахъреше дали ще дойде някой или не.
Двамата млади продължиха пътя си. На стотина разкрача там, дето свършваше главната алея Караулхан, Лука Балабанов издигна на два ката масивна сграда. За миг спряха и се заслушаха. От долния етаж, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up