27.04.2010 г., 13:54

Продължение от книгата

800 0 0
1 мин за четене

Времето беше напреднало. Павлето хвана момичето за ръка и я поведе навън.
- Ше та изпратя до вас, че ей, на. Ного е мрачно и нищо  са не види.
   Тя поклати глава и двамата тръгнаха. Минаха по Цар Освободител и стигнаха до главния вход на Бунарджика, покрай алпийската хижа. Стръмен, двускатен покрив, червени керемиди, зелено боядисани прозорци, малка градинка отпред, а в нея няколко маси с шарени застилки. Това беше семейна градина "Пролет". Масите бяха почти празни. Собственикът, бай Стоян, шеташе напред- назад и с онази загадъчна усмивка привличаше погледите на присъстващите. В пивницата му талигаджиите не влизаха. Опасяваше се той да не изгонят идващите тук мохабетчии. Не се страхуваше, че понякога никой не идваше при него. Той имаше и други доходи, та не се кахъреше дали ще дойде някой или не.
   Двамата млади продължиха пътя си. На стотина разкрача там, дето свършваше главната алея Караулхан, Лука Балабанов издигна на два ката масивна сграда. За миг спряха и се заслушаха. От долния етаж, там, където беше бирарията, се чу гласа на певачката. Павлето погледна през прозореца. Купища мъже бяха насядали покрай масите и хвърляха огнени погледи към мургавата циганка, певачка, която апетитно кършеше снага, тъй, че никой не съжаляваше, че харчи тук парите си. Вкъщи жените на мераклиите  правеха такива кавги, че пушек се вдигаше.
   Павлето и  Вяра продължиха и спряха пред портата на неголямата къща.
- Мамо, мамо, провикна се момичето.
   Пред одаята се показа Керана - майка ù.
- Най-сетне си идеш, дъще. Притесних са.
- Мамо, това е Павлето. Сещаш са, нали? Момчето, дето ше уча на пианото.
   Керана слезе по дървената стълба и се приближи до младите.
- А добре си ми дошел, момко - обърна се тя към Павлето.
- Дал Бог добро, стрино - отговори той.
- Дъще, кви са тия рози? - обърна се тя към Вяра.

- Имаше конкурс на вечеринката, та двамата го спечелихме.

- Хубави са, дъще. Веднага да ги натопим във вазата, че ей на, започнали да клюмат. - Айде, чедо, да си вървиш - обърна се тя към Павлето. Че виж вкъщи са вайкат за теб!

Следва продължение
   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...