Продължение от книгата

Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се опомни. Всичко беше илюзия.

В неделя, още преди да се стъмни, той дойде наново при езерото. В бюфета мъждукаха лампите. На стълбичката зърна двойка млади хора, които се гледаха с влюбени погледи. През цялата седмица младежите събираха дребни грошове, като се задоволяваха с половин порция от ахчийницата.

Младите се качиха на освободената лодка. Кавалерът леко удари веслата, а момичето седна на последната седалка, щото ако някой ги видеше, да не каже на майка им, че е посрамила къщата. Отнякъде повя вятър. Подхвана лодката. От водата изскочи риба, завъртя се и се гмурна наново във водната шир. Долетя песен: "Помниш ли ночу порою, наша гондола плила."

Рано се омъжваха момичетата. На тридесет и пет - четиридесет, ставаха вече тъщи. Мома, неомъжила се до двайсет и пет години, я наричаха стара мома. Сложен беше и тоалетът им. По-дебеличките се пристягаха с корсет, та да не личат тлъстините им. Но тънките трябваше да слагат на мършавите си ханшове турнюри (памучни подложки). Здраво ги завързваха около кръста. На плоските си гърди слагаха вълнени торбички. Всички носеха корсети с множество банели и стягаха толкова много, че едвам дишаха. На челото си слагаха подобие суджук вълна. Премятаха косите си над него, за да изглеждат бухнали. Носеха малки чантички, с много бродерии, изработени ръчно. Обувките им бяха високи, с лачено парче отпред, с дълги връзки или множество копчета встрани. Копчетата закопчаваха със специална кука-комбуктир. Роклите им бяха надиплени като сукман, блузите от друг цвят, които се закопчаваха до горе. Нямаше никакво разголено около гърдите. Вместо комбинезони, навличаха няколко фусти. Гащите им бяха от хасе, с педя дантели на крачолите. Някои носеха часовници, които окачваха с позлатена карфица на гърдите си, щото всички да го видят.

Обличането им траеше цели два часа. А и разходките им траеха толкова. Не желаеха вкъщи да има се карат. Прибираха се капнали и наново започваха ритуала по събличането... Завършваха с обущата, дългите чорапи, завързани с ширит под коленете, вълната от косата, разните ватени възглавници от гърдите и раменете. Следваше въздишка на облекчение и после право в леглото.