4.05.2010 г., 12:53

Продължение от книгата

787 0 2
2 мин за четене

Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се опомни. Всичко беше илюзия.

В неделя, още преди да се стъмни, той дойде наново при езерото. В бюфета мъждукаха лампите. На стълбичката зърна двойка млади хора, които се гледаха с влюбени погледи. През цялата седмица младежите събираха дребни грошове, като се задоволяваха с половин порция от ахчийницата.

Младите се качиха на освободената лодка. Кавалерът леко удари веслата, а момичето седна на последната седалка, щото ако някой ги видеше, да не каже на майка им, че е посрамила къщата. Отнякъде повя вятър. Подхвана лодката. От водата изскочи риба, завъртя се и се гмурна наново във водната шир. Долетя песен: "Помниш ли ночу порою, наша гондола плила."

Рано се омъжваха момичетата. На тридесет и пет - четиридесет, ставаха вече тъщи. Мома, неомъжила се до двайсет и пет години, я наричаха стара мома. Сложен беше и тоалетът им. По-дебеличките се пристягаха с корсет, та да не личат тлъстините им. Но тънките трябваше да слагат на мършавите си ханшове турнюри (памучни подложки). Здраво ги завързваха около кръста. На плоските си гърди слагаха вълнени торбички. Всички носеха корсети с множество банели и стягаха толкова много, че едвам дишаха. На челото си слагаха подобие суджук вълна. Премятаха косите си над него, за да изглеждат бухнали. Носеха малки чантички, с много бродерии, изработени ръчно. Обувките им бяха високи, с лачено парче отпред, с дълги връзки или множество копчета встрани. Копчетата закопчаваха със специална кука-комбуктир. Роклите им бяха надиплени като сукман, блузите от друг цвят, които се закопчаваха до горе. Нямаше никакво разголено около гърдите. Вместо комбинезони, навличаха няколко фусти. Гащите им бяха от хасе, с педя дантели на крачолите. Някои носеха часовници, които окачваха с позлатена карфица на гърдите си, щото всички да го видят.

Обличането им траеше цели два часа. А и разходките им траеха толкова. Не желаеха вкъщи да има се карат. Прибираха се капнали и наново започваха ритуала по събличането... Завършваха с обущата, дългите чорапи, завързани с ширит под коленете, вълната от косата, разните ватени възглавници от гърдите и раменете. Следваше въздишка на облекчение и после право в леглото.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти. Ако проявяваш интерес, можеш да прочетеш първата книга "Светлина в мрака", а това е втората.
  • Върна ме 200-300 години назад. Очаквам продължението.

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...