Момъкът често ходеше у Алито. Голяма тертеплийка беше старата. Какви баклави, бурма бюрек, кадаиф и кадън гьобек правеше. А катмите и палачинките ù не можеше да прави никой като нея. Правеше ги от рядко тесто и ги печеше на сач (подница). При обръщането им тя влагаше особена вещина. Стисне здраво дръжката на сача, подхвърли катмата нависоко, тя се преобръща във въздуха и - пльос - на дъното на сача. Голяма челяд имаше Алдъз - майката на Алито. Осем момчета и едно момиче, красивата Сибел. Всички завършиха основното си образование и продължиха в рющието (турското училище). Добри деца бяха. Сутрин отиваха заедно на училище, но когато се връщаха, вървяха две по две, водеше ги учителят им. На обед ядяха в училище. Не им омръзваше коматчето хляб и парченцето сиренце. След школото спираха на малкия мегдан. Учителят им казваше нещо и те, без да вдигат много шум, се прибираха вкъщи.
Павлето присъства на празника, който беше най-голям за турците. Наричаше се сюнет (обрязване). Един от синовете, ...