На другия ден той реши да мине през фурната на Яне Пападати. Тя беше в Тахтакале, на улица Въжарска. Голям майстор беше Яне. Във фурната имаше първо, второ и трето качество хляб. Хлябовете бяха едни такива... Кат ги погледнеш, душата ти се напълва. А дъхавият им аромат те кара да преглътнеш от удоволствие и да не подминеш фурната. Дългите хлебчета наричаше "бастуни", а кръглите "топхане." Павлето искаше да си купи от топхането, та да си похапне пресен хлебец на работата. За майка си щеше да купи от бастуните, щото тя много ги обичаше.
Той се прилижи до фурната и се обърна към Яне с думите:
- Байо, дай едно топхане за мен и едно бастунче за мама!
Яне се усмихна и му подаде двете хлебчетата. Момчето ги взе и отчупи един комат от топхането. Спомни си за майка си. Как отчупваше къшей хляб, топеше го в дървената солница. Вземаше и една глава лук. Удряше с юмрук върху нея и главата се превръщаше в дрипава циганка. Павлето обичаше да я наблюдава как замахва с ръка, сякаш се заканваше на глава ...