12.10.2010 г., 22:46

Продължение от книгата

989 0 0
1 мин за четене

   На другия ден той реши да мине през фурната на Яне Пападати. Тя беше в Тахтакале, на улица Въжарска. Голям майстор беше Яне. Във фурната имаше първо, второ и трето качество хляб. Хлябовете бяха едни такива... Кат ги погледнеш, душата ти се напълва.  А дъхавият им аромат те кара да преглътнеш от удоволствие и да не подминеш  фурната. Дългите хлебчета наричаше "бастуни", а кръглите  "топхане." Павлето искаше да си купи от топхането, та да си похапне пресен хлебец на работата. За майка си щеше да купи от бастуните, щото тя много ги обичаше.
Той се прилижи до фурната и се обърна към Яне с думите:

- Байо, дай едно топхане за мен и едно бастунче за мама!

   Яне се усмихна и му подаде двете хлебчетата. Момчето ги взе и отчупи един комат от топхането. Спомни си за майка си. Как отчупваше къшей хляб, топеше го в дървената солница. Вземаше и една глава лук. Удряше с юмрук върху нея и главата се превръщаше в дрипава циганка. Павлето обичаше да я наблюдава как замахва с ръка, сякаш се заканваше на главата лук. След туй хапваше къшея хляб и гризваше пръхкавата вътрешност на главата. "Добрите мамини ръчички!" - гласно изрече той. Умееха сичко да правят! Цялата къща въртеше, горката! Докато баща му кроеше абите и понякогаш отиваше нейде да ги продава, заради едната пара. Кво ли не  правеше парата! Без ней, за нийде!

   Не бяха много богати, но свързваха двата края. Квото захванеха, идеше им отръки. Затуй Господ им помагаше. Задруга и любов цареше в семейството им."

   Преди да стигне фурната, беше зърнал Артин Артъкушото. Той имаше фабрика за шамии. С пръст го сочеха. Наричаха го герой-бабаит.

Следва.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...